0

П андемията създаде нов клиент. Това е профил на потребители, които са готови да платят повече пари, но за „чисти зеленчуци от свестни хора с двор на село“, установи проучване на "Телеграф" за това какви са най-търсените зеленчуци и има ли промяна по отношение на вкусовете в резултат на пандемията.

Пандемията създаде нов клиент. Това е профил на потребители, които са готови да платят повече пари, но за „чисти зеленчуци от свестни хора с двор на село“, установи проучване на "Телеграф" за това какви са най-търсените зеленчуци и има ли промяна по отношение на вкусовете в резултат на пандемията.

Този тип клиенти нямат претенции какво ще сложи в седмичната им кошница производителят, щом веднъж са му се доверили. А обикновено тя може с доставката да стигне до 35-40 лв. Те са от всички възрастови групи, включително и млади семейства с деца, както и вегетарианци. Интересното е, че между фермера и тях се създават приятелски и почти роднински отношения, разказаха независимо един от друг запитаните биопоризводители Денка Георгиева от Пазарджишко, Теменужка Матева от Пелевун и Деси Владовска, грънчар и градинар от района на Велико Търново.

Като цяло предпочитанията на българина към видовете зеленчуци не са се променили кой знае колко. Въпреки това

вирусът отново върна в главните роли чесън, лук и лютиви храни

Още през август и лукът, и чесънът ми свършиха, въпреки че имахме добра реколта и не сме засаждали по-малко, разказа Теменужка Матева. Сега пък слага в кошниците пресни салати, зелен лук, спанак и др. Изведнъж се е засилил интересът към джинджифил и земна ябълка, която се слави с възможностите си да прочисти организма. Ние я ферментираме като сурова туршия и много често са ни се молили да им изпратим, разказа Матева.

Хрянът в миналото редовно е присъствал на българската трапеза, като се започне от настърган с девисил за пържена речна риба, мине се през леща и боб и стигне до подправка към пръжки и чорба от месо. Миналата година в началото на март хората все още го свързваха само със зелевата туршия и си приготвяха паста за мазане от модерния джинджифил. Хрянът обаче се върна изневиделица на трапезите и зае подобаващо място. Дотолкова, че килограм в края на 2020 г. по фермерските пазари удари цената от 30 лв., а джинджифилът бе стигнал максимум 20 лв. за кило и то в пика на карантината през март.

"Интересът към хряна е огромен, аз продавам паста от 10 лв. с хрян със зехтин. Питали са ме защо е толкова скъп, ами не е лесно да го настържеш. Толкова е остър, че се забива в мозъка ти", разказа с чувство за хумор Деси Владовска. Освен това става дума за едно коренче, което е много силно. Тя добави, че лютите храни са на почит. Има клиенти, които непрекъснато са готови да си поръчват Ким чи – туршия, която е с ряпа, зеле, морков , джиндижифил, чесън и лук. Лютивината освен пикантните усещания, прочиства червата от паразити, шлаки. Хората вече са все по-наясно с качествата на храните, каза грънчарката.

Потребителите все повече се интересуват

дали зеленчуците са от хибридни семена или са директни сортове

разказаха производителките. За тях е важно да знаят, че не ядат български домати от нидерландско семе, а български сорт, дори и неизвестен, но от семе, увито в стар вестник от някоя баба. Точно поради това питат все повече за кейл, за манголд, за тиква. За български сортове люти чушки, пипер и т.н.

Съпричастни във Фейсбук

Друг интересен феномен сред потребителите, особено типичните градски хора е, че се впечатляват особено от градинари, чийто живот могат да наблюдават в социалните мрежи, разказа Владовска. Няма как дълго криеш що за човек си във Фейсбук, каза тя. И хората си решават свестен ли си, дали ги заблуждаваш или това, което правиш е в резултат на честен труд. От друга страна, от психологическа гледна точка, е важно, че хората могат да гледат как растат краставиците, доматите, салатите, гледайки актуални снимки. Особено са популярни видеата от селските дворове. Това прави клиентите съпричастни, те виждат тревичките, самото растение как си пробива път и излиза от земята и след това тръгва нагоре. Така хората компенсираха, особено миналата година, принудата да бъдат затворени и да нямат досег с природата, каза занаятчийката-земеделка.