Пандемиите през вековете: От заразата в Хамин Манга през „черната смърт” до холерата

Пандемиите през вековете: От заразата в Хамин Манга през „черната смърт” до холерата

Пандемиите и смъртоносните болести са познати на човечеството от хилядолетия. Историята проследява поява на зарази от непознатата болест Хамим Манга, през „черната смърт” и чумата до коронавируса.

В източните райони на Китай преди 5 хиляди години се появява непозната болест. Тя убивала бързо млади и стари. Тогава труповете се множели един след друг и хората нямали време за ритуали и погребения - изгаряли телата в голяма постройка. Това се случило в Хамин Манга, като селището е изоставено завинаги. За голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза. „В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха.”, обяснява пред Нова историкът професор Христо Матанов.

През вековете назад народите търгували, воювали и мигрирали към нови територии. Заедно с тях били и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата.

По-близо до нашето време светът посреща “черната смърт”. „Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия, от вътрешна Монгодлия, към Европа и те със пренасят тези плъхове и бълхи.”, обясни проф. Матанов.

През 14-ти век основаният от генуезците търговски град Кафа е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина. „Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа.”, обясни причината за разпространението на заразата проф. Матанов. Борбата с „черната смърт” се водела почти, както днес се борим с коронавируса. „Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги прътове, с които са държали хората на разстояние.”, разказа историкът

Една трета от населението на Европа умира. Тогава обаче големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт на опасните зарази. „Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък пренасят сифилиса, който европейците не познават”, допълни проф. Матанов.

Поробена България също се е изправила пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. „Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата”, обясни професор Матанов. Те казвали, че че Всевишният е определил какво ще се случва и тях не ги изнтересувала. Затова и спели в постелите на умрели от чума, не се пазели, не предприемали мерки.

През 19-ъи век Европа няколко пъти попада в плен и на холерата. У нас д-р Стефан Хаджипенчев човек спасява от заразата Велико Търново в малкото село Добри дял. „Там се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски”, разказа Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Доктор Хаджипенчев умира от холера по-късно по време на Балканските войни. Той загива на първа линия в борбата с болестта като доброволец в лечението на ранени войници. „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!”, смята Недева. Тогава с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, които са познати и днес. Например, да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.

Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война. „Ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.”, разказа Недева.

И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, са причина за редица суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората„Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията.” д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново.

Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята„Имало е конкретен камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората, че това трябва да помогне.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.