Електронното здравеопазване е нещо като извънземните. Всеки говори за него, но никой не го е виждал. Всъщност май го дискутираме през последните 10-15 години.

Много се изписа по темата, много се и спекулираше. А имам чувството, че за нас електронното здравеопазване се превърна в нещо като панацея на всички проблеми в системата. Възложихме и много надежди. Какво обаче представлява (или по-скоро ще представлява) сигурно са наясно малцина експерти. И все още то си остава само на хартия. В същото време продължават да изтичат средства, отделните специалисти нямат връзка помежду си, а колко лесно щеше да бъде, ако д-р Иванов можеше да види с един клик в системата, че на пациента Петров е изписан антибиотик, защото е с бактериална инфекция. Или дали е постъпвал в болница. В аптеката пък фармацевтът щеше да види какъв е профилът на пациента Петров и дали предписаното му лекарство може да му навреди, защото има алергия. В регистрите щяха да видят вероятно и дали Петров си е бил ваксина против грип. Та ако бяхме достигнали до заветния момент с въвеждането на е-здравеопазването, всичко щеше да е описано по веригата. Така щеше да е много по-лесно и за д-р Иванов, но и за пациента Петров. Естествено, щяхме да се радваме на по-качествено здравеопазване. Но все още звучи като утопия. Всъщност, ако се върнем назад във времето, ще видим, че на символичната дата 14 февруари за 14-а поредна година си говорихме на тази тема. Имаше дискусии, даваха се мнения по въпроса.

Какво получихме за всички тези години? Отговорът е почти нищо. Докато пациентите в други страни могат да купуват лекарства с електронна рецепта и дори да имат възможност за обмяна на информация извън граница, у нас това все още е мираж. Още през 2005 година ни бе обещано, че през 2007 година ще имаме е-здравна карта, която на практика ще съдържа досието на пациента с цялата информация за лечение и прегледи. Трябваше и до 2010 година всички услуги в системата да са достъпни чрез такава карта. Само за този период се смениха няколко министри в сектора. След това друг здравен министър обеща, че от 2012 година хората ще ползват е-рецепти. Впоследствие пък друг министър заяви, че сме изхарчили няколко милиона, и то за нищо. Е-здравеопазване още няма. И така години наред, смяна на министри и нищо. Сякаш сме в един омагьосан кръг. Дали този министър ще успее, тепърва ще видим. И тук обаче не бива да сме големи оптимисти, след като още преди година ресорното министерство заяви, че проектът е застрашен заради жалби и това блокира обществената поръчка. Бе заявено, че крайният срок е края на 2019-а. Но така и до днес. Повечето регистри са просрочени, все още няма и онкорегистър. В същото време се наливат едни пари, които се питаме как се употребяват. Та докато е-здравеопазването стане факт, на д-р Иванов никак няма да му е лесно. Нито пък на пациента Петров. И нищо между тях няма да е на един клик разстояние.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.

Да пренебрегнеш Хипократовата клетва

През последните години все по-често лекари започнаха да се явяват в храма на Темида. Ясно е, че в повечето професии дадена грешка може да доведе до различни проблеми, но те все пак са разрешими. Грешките в медицината обаче може да са с фатален край.