Двойно се увеличават насажденията на памук у нас през тази година, докато тези с боб и домати намаляват значително.


Това става ясно от Оперативния анализ за основни земеделски култури у нас, публикуван от Министерството на земеделието, храните и горите. Със 106,3% са нараснали добивите от памук през тази година като продукцията е 2042 тона. Причина за рекордния ръст на производството на растението за тъкани са засушаването и високите субсидии, които се отпускат на стопаните, които го отглеждат. За миналата година фонд „Земеделие” е изплатил близо 5 млн. лева на 108 производители на памук, което е средно около 46 000 лева на стопанин.
Помощи
Статистиката сочи, че преди 5 години, когато не са отпускани субсидии за този вид производство, фермерите, които са отглеждали тази култура, са били само 14 на територията на България. Памук се отглежда основно в района на Стара Загора, Пловдив и Хасково, а засадените площи са около 30 000 декара. Със 130% се е увеличила и добитата продукция от сорго през тази година. Тя се използва за производство на храна като може да замества царевицата и да се прави нишесте от нея. Друго приложение намира в направата на фураж за животни и за производство на алкохолни напитки и биогорива. Соргото също е култура, устойчива на сушата.
Спад
На фона на ръста на производството на тези култури, това на домати и фасул се срива драстично. През тази година добивите на домати са с 26% по-малко. Площите, засети със зеленчук, пък са намалели с 11,3 на сто. При боба добитата продукция е 2086 тона, което е с 38,2 на сто по-малко от миналата година, а площите, засети с фасул, са намалели с 31% до 17 000 декара.
При плодовете е отчетен ръст на производството на кайсии, праскови и вишни, като добивът от плодовите дръвчета се увеличава със съответно 42,9%, 20,9% и 18%. Общо 17420 тона кайсии са добити у нас, а прасковите са 30 507 тона. Реколтата от вишни е 4200 тона.
Общо 185 хил. тона пресни зеленчуци са внесени в страната през периода януари – август 2019 г., което е спад с 0,8 на сто. 231,2 хил. тона пък са влезлите в страната пресни плодове, което е с 10,3% повече на годишна база. Половината от внесените плодове са банани и цитруси. В сравнение със същия период на 2018 г. се отчитат по-малко доставки на домати – с 4,8 хил. тона (7,7%) краставици и корнишони – с 2,8 хил. тона (15,6%) и пиперки – с 2,4 хил.а тона (13,2%).

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Производители възродиха гръцка технология от остров Хиос

Италианци правят антично морско вино

Производители възродиха гръцка технология от остров Хиос

Ентусиазирани тоскански винопроизводители, историци и учени се обединиха в усилията да пресъздадат вино от гръцкия остров Хиос, използвайки технология, датираща от близо две и половина хиляди години.

Погрижете се  за дървото в края на есента

Покриваме туята през зимата

Погрижете се за дървото в края на есента

Някои видове са непретенциозни, докато други, напротив, изискват внимателна поддръжка. Това изисква специални знания и умения.

Нафпавок  се пази за съд и доктор, разказва Дешка Кротева

Кървавица слагат в капама, тръненик - на тавана

Нафпавок се пази за съд и доктор, разказва Дешка Кротева

 

В Горно Драглище, Разложко, никак не се бавят с прасето. Сутринта на 25 декември го колят и до три следобед всичко е разпределено и приготвено. Като се почне от нафпавоците, мине се през белите суджуци - тръненици, та се стигне до кървавиците, от които няма втори по света.