Паметта на кредитора винаги е по-силна от тази на длъжника

Паметта на кредитора винаги е по-силна от тази на длъжника

По соца в китния Троян местна „знаменитост“ беше кварталният кръчмар бай Минко Кебапчето, който отказваше да я вземе, ако му подадеш леко скъсана или омазнена от употреба банкнота. Попитах го веднъж какво точно предизвиква гнева му, а той троснато отвърна: “За мен парата е като жената, ако е чиста и не е скъсана, става за употреба“. После обаче стана ясно, че го пратили за 8 години готвач в затвора, защото завлякъл стотина наивници с пари назаем, гарантиран от оборота на кръчмата, срещу 50% лихва.

Та от това време ми остана урокът, че да живееш на кредит не е никак зле, но при едно условие - да знаеш от кого да го вземеш и да можеш да го изплащаш. В противен случай до неотдавна у нас за борчове можеше да те гонят до смъртния одър, че и след това. Най-накрая обаче преди седмица Дамоклевият меч над вечния длъжник у нас падна с въвеждането на 10-годишна давност. Браво на депутатите, но в еуфорията около тази добра новина в парламента бе гласувана една 200-процентна неустойка върху главницата на бързите кредити. И както винаги става на практика, пътят към ада е винаги застлан с добри намерения - идеята била да се сложи таван върху неустойките по бързите кредити.

Но какво щеше да получи на практика - взимаш 1000 лв. кредит и при първа грешка, която не си видял в дребния шрифт на договора, 2000 лв. неустойка! А това щеше да даде възможност на нефинансовите институции, раздаващи „бързите пари“, да вземат от потребителите огромни суми за неспазване на определени задължения, дори без да се съобразяват със срока на заема. И дори и съдът вече нямаше да може да защити потърпевшите потребители.

Добре че все пак се вдигна голяма олелия около поправката в Закона за потребителския кредит. И в крайна сметка депутатите отмениха скандалните текстове, предложени от независим техен колега.

Взимането на пари назаем е толкова старо, колкото и финикийските знаци. Но нека не забравяме, че кредиторите винаги се отличават с по-добра памет от тази длъжниците. Мнозина обаче забравят и това и взимането на бърз заем в българския му вариант понякога се превръща в чиста проба финансова гилотина, от която не може да се избяга лесно. Няма спор - българинът отдавна ползва точно тези заеми, за да запълни дупките в пробитата семейна хазна – да плати сметката за парно или да обуе колата си с нови зимни гуми. Статистиката - до края на септември тази година изтеглените бързи кредити се изчисляват на 2.994 млрд. лв. Това прави ни повече, ни по-малко от 2.7 на сто от прогнозния БВП на страната, сочат данните на Българската народна банка (БНБ).

Далеч съм от мисълта, че всички фирми, които предлагат тази услуга, са „маскари“. Повечето чинно предупреждават навреме колко точно пари трябва да се върнат, ако например изтеглим едни 500 лева, които трябва да върнем до месец. Просто трябва да се четат малките букви в анексите към договорите.

Тук обаче опираме и до нещо друго, защото по български много често действаме на принципа „проба-грешка“. Явно това е изграждана с векове черта от националния ни манталитет, която не е отминала дори някои народни избраници. Време е обаче да се разделим с това погрешно мислене, ако искаме да сме европейци, ала не съвсем.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.