Памет на сергията

Памет на сергията

Всичко, което носи родовата памет на една фамилия, вече може да се сложи на сергията. А сергията е интернет. Там се намират от стари семейни снимки до покрити с патина медни съдове и проядени от молци красиви селски престилки.

В последните години се търсят много и разни земеделски сечива, използвани в миналото, като сърпове, дървени ръкойки, вили и всякакви вещи, извадени от изби и стари плевни. Докато разчистваш старата селска къща, може да намериш какви ли не вехтории и тогава си казваш, защо пък да не ги продам? И без това няма къде да ги наместя.

Какво кара хората да се разделят със спомените? На първо място, естествено, парите, които могат да се изкарат от старите вещи. Винаги се намират любители колекционери, които са готови да платят добра цена за някоя антика. Но ако продавачът няма идея за стойността на предмета, може и да го прецакат с някакви десетина, двайсет лева за нещо, което струва сто.

Не са малко и хората, принудени да се разделят с някоя семейна ценност, за да запълнят зейнала финансова дупка. В тези случаи със сигурност рядко вземат истинската стойност, защото прекупвачите, занимаващи се с антики, винаги усещат кой бърза да вземе някаква сума, колкото и да е малка. Вероятно така излизат за продан ордените на дядо или опушената от кандилото икона на баба.

Истината е, че у нас няма истински пазар на антики. Да, има антикварни магазини, има и онлайн търгове. Цялостното впечатление обаче е, че продавачът винаги продава под истинската цена, а прекупвачът често печели от незнанието и недостатъчната информираност. Крайният купувач пък може да плати и космическа сума, ако наистина много иска да притежава съответния предмет. Търговията с картини на стари майстори е съвсем друга история, в някои случи дори с касателство към криминалистиката.

В крайна сметка щом нещо не е ценно за човека, няма никаква причина да не се раздели с него. Понякога една мидичка или някаква дрънкулка може да ни върнат към спомена за приятно преживяване. И това се оказва по-голямо съкровище от златен накит или ваза от китайски порцелан.

Истината е обаче, че паметта за семейството се пази не само от наследените имоти или от скътаното злато и сребро. Тя е запечатана в дантелите и бродериите, изработени от ръцете на предците. Запечатана е в простите гаванки или в обикновената глинена чаша, които са ползвали, в трикракото столче, на което са седели. Когато пазим семейната памет, пазим и вещите, част от техния живот, нещата, които са им носили радост или гордост. Така се гради историята на рода, а тя е част от общата ни история. В този ред на мисли адмирации заслужават хората, готови да споделят семейните си артефакти, вещи от бита и произведения на изкуството с музеите. Хвала на тях, защото правят историята видима за всички нас.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.