Пак оправдаха Вальо Топлото за присвояване на 4,5 млн. от парното

Пак оправдаха Вальо Топлото за присвояване на 4,5 млн. от парното

От началото на разследването няма нито преки, нито косвени доказателства, категоричен е съдът

Бившият шеф на „Топлофикация“ Валентин Димитров-Вальо Топлото е оправдан и на втора инстанция по делото за присвояването на близо 4,5 млн. лева от парното. 14 години след старта на делото магистратите от Софийския апелативен съд са категорични, че от началото на разследването няма нито преки, нито косвени доказателства, които да подкрепят обвинението.

Миналата година градският съд също оправда Топлото и подсъдимата с него шефка на фирма „Шибър“ Мая Стоилова по обвинението, че парите са присвоявани, като са превеждани на частното търговско дружество в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Това е

най-дълго продължилото дело

срещу Вальо Топлото. То стартира в съдебна фаза преди 12 години. Веднъж Димитров бе осъден, веднъж оправдан, а през 2012 г. Върховният касационен съд го върна за ново разглеждане. В крайна сметка процесът тръгна съвсем отначало, а сега предстои отново да стигне до ВКС. От държавното обвинение се опитаха да докажат в съда, че фирмата „Шибър“ е продавала тръби и други части за парното на много по-високи от пазарните цени, а това е ставало с благословията на тогавашния шеф на „Топлофикация“ Вальо Топлото, който е получил тлъста облага.

Общо платените пари на „Шибър“ за продукцията били 11,774 млн. лева, докато според заключението на експертите средната им цена е била 7,349 млн. лева. От решението на апелативните съдии обаче става ясно, че от събраните и приети по делото доказателства не само не може да се направи подобно заключение, че цените са завишени, а напротив – изводът е, че процедурата е била напълно законна и прозрачна. И градският, и апелативният съд

се позовават на експертно заключение,

че въпросните доставки са част от проект за рехабилитация на „Топлофикация“, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ЕС чрез програма ФАР. Търгът е бил проведен по правилата на международните банки, като именно те са одобрили за доставчик германската фирма „Адамс Арматурен”, чийто представител за България е фирмата „Шибър“. Така съдът стига до извода, че изобщо не може да се говори за произволен избор на доставчика и за връзки и зависимости между Димитров и Стоилова освен нормалното им познанство покрай общата работа.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.