Едно нещо, ако работи, не трябва да се пипа. Така казали руснаците през далечната 1977 г., когато произвели първата „Лада Нива“ и произвеждат кютючестият автомобил и до днес. Едно нещо, ако работи, трябва да го направим малко по-шаренко и по-ново, за да ни донесе още пари. Така казали американците през далечната 1977 г., когато пуснаха първите „Междузвездни войни“ и съсипаха хубавия филм с безумно тъпи продължения.

Затова се сетих онзи ден, когато разбрах, че жена в образа на Джеймс Бонд май няма да има. И слава Богу! Защото най-досадният мъжкар в киното тази есен през ноември ще се появи на екран за 25-ти (двадесет и пети!) път.... множко е. А жена-бондтка или деца-бондчета, или пък джендър-бонд е вече прекалено!

Не знам какво мислят жените за Даниъл Крейг. Ние, мъжете, много го харесваме в ролята на объркан баща и съпруг в „Къща на сенките“, но като Джеймс Бонд е пълен задник. И то не за друго, ами защото безкрайната шпионска поредица беше оригинална през 60-те, 70-те, 80-те и даже през 90-те, но вече е безкрайно досадна. Фактът, че любимият сериал на 40-годишните „Приятели“ ще има продължение, също не възрадва особено феновете.

Думата ми е за хубавите американски филми, които жадните за долари продуценти и тълпите ненаситни фенове окепазиха, пръвръщайтки ги в суперскъпи сериали.

Признавам, че първите три части на „Роки“, например, са велика спортна сага, драма за силата на човешкия дух и прочие напарфюмирани глупости, с които критиците се справят по-добре от мен. „Роки“ 4 обаче откровено не става. За т.нар. „Междузвездни войни“ от последните 4-5 години дори не ми се говори. Самият Джордж Лукас си скубе брадата от яд, че продаде правата и му съсипаха отрочето. „Войните“, които направиха революция в киното, вече са пълни с клишета, натрапена политкоректност, копи-пейст сюжетни линии, безсилие, никакъв екшън, нулев съспенс, посредствена актьорска игра. Казвам го с болка и горчивина, защото всъщност съм фен. Последният филм от сагата дори не го гледах. Просто вече не е същото.

„Значи не си фен!“, ми вика един приятел.

„Точно фен съм, и затова не го гледах – това не са истинските „Войни“, озъбих се аз.

Добре че това момиче в ролята на Рей е хубавко – иначе пълна боза!

Разбира се, има и филми, замислени по начало да бъдат трилогии, които са се получили много добре. Прекрасен пример затова е „Властелинът на пръстените“. Всяка серия от трилогията е трепач. Ще се гледа и след 20 години. Но и сценаристите и продуцентите не се полакомиха да извадят някоя нова сюжетна линия от Толкин и да съсипят марката с 4-та, 5-та или 6-та част. „Хобит“ е друга бира, и също става, между другото.

Чувам обаче, че сега правят сериал по „Властелина“, даже май е почти готов. Откровено не мисля да си хабя телевизора и няма да го гледам. Както не съм гледал и нито една серия от сумрачния телевизионен театър на скуката, наречен „Игра на тронове“.

Разбира се, не съм аз човекът, който да дава акъл на кинодинозаврите как се прави касов хит. Това е индустрия за милиарди. Но все пак съм фен с право на мнение. По тази причина няма да гледам новите „Приятели“ например. Просто защото всяко нещо си има начало и край.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хоум офис: разпределение по дни

Не е честно аз три пъти в рамките на 24 часа да си чистя колата от сняг, за да отида на работа, докато някои снимат снежната покривка от балконите си и пръскат остроумни разсъждения във Фейса. Хоум офис ли? Знам го аз този „хоум офис“! Кафе с палачинки и кроасан за закуска, после чай с мед, лимон и бисквитки против короната, хайде малко четене на новини в нета и я! - то стана време за обяд.

Зараза с пуканки и дистанционно

Ситуацията с коронавируса излезе по-сериозна, отколкото си мислеха хората в началото, включително и аз. Мнозина се чувстват като в апокалиптичен филм – празни паркове и градинки, маскирани минувачи по улиците. В първата неделя след забраната за безцелно пътуване шофирах по магистралата. Беше като севернокорейски път – голям и широк, но почти без коли. Колко съм мечтал за празни пътища – натискаш здраво газта и никой не ти пречи, но това пътуване си беше малко зловещо. Като в призрачен филм.

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.