Паднало дърво откри скрита под земята черква

Византийски аристократ построил храма в Паталеница

Паднало дърво откри скрита под земята черква

Заровили „Свети Димитър“, за да го спасят от разорение

В България има немалко църкви, преживели превратностите на времето, нo едва ли има друга с по-екзотична история от храма „Свети Димитър“ в пазарджишкото село Паталеница.

В България има немалко църкви, преживели превратностите на времето, нo едва ли има друга с по-екзотична история от храма „Свети Димитър“ в пазарджишкото село Паталеница.

Съществуват различни мнения за времето на изграждането на църквата. През 1965 г. академик Кръстю Миятев отнася нейното строителство към края на XII – началото на XIII в. През 1975 г. професор Атанас Божков също датира изграждането и изписването на църквата към края на XII век. През 1870 г Стефан Захариев пише, че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през „царуването на гърците“. От намерена в храма мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя наистина е построена „от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 г. от сътворението на света (1090/1091 г.)“.

Легендата

Според преданията преди нашествието на турците в началото на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, „куртулисала“ се, откъдето се създало и известното и до днес име „Света Куртулещица“. Разкриването на църквата станало едва в средата на XIX век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, разбрал, че това е кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква и така тя била разкопана. Според друга легенда след една силна буря на върха на могилата било съборено голямо дърво и в коренището му зейнала дълбока дупка. Двама селяни се спуснали в нея и така открили заровената в земята черква. През 1870 г. тя е преустроена и пристроена от запад и наречена на военния светец свети Димитър.

Градеж

Църквата е кръстокуполна, с размери 9,20 x 7,60 м. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. На северната ниша в средата има две двустъпални ниши една над друга. Градежът е от камък, тухла и бигор, който е употребен основно в сводовете. Предполага се, че била преустройвана три пъти. Първоначално е имала мраморен под. При второто преустройство на северната стена бил направен отвор, ограден с два пиластъра отстрани. Подът е бил от трамбована глина. През третия строителен етап през XIX век към западната фасада е построен нов притвор, като старата западна стена е премахната и постройката придобива сегашния си вид.

Погубени шедьоври

Вътрешните стени и сводове са били изцяло покрити със стенописи. За съжаление от тях са оцелели едва около 70 сцени и фигури, защото през 60-те години на XIX в. старите стенописи били изчукани, за да се закрепи здраво новата мазилка. В свода на олтара е разположена сцената „Възнесение Христово“ с апостолите, в долния регистър – изображения на църковните отци, в свода отляво на апсидата – „Възкресение Лазарово“, до него – „Преображение Христово“. Между олтарите са изобразени дякони, монаси и епископи. От юг на олтара може да се види фреска на „Тримата момци и огнената пещ" (т. нар. Пещ халдейска). На левия стълб пред олтара – „Богородица Застъпница“, на южния в западната част – свети Димитър. Върху стълбовете виждаме още свети Георги на бял кон, свети Ахилий Лариски, свети Никола.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.