В България има немалко църкви, преживели превратностите на времето, нo едва ли има друга с по-екзотична история от храма „Свети Димитър“ в пазарджишкото село Паталеница.
В България има немалко църкви, преживели превратностите на времето, нo едва ли има друга с по-екзотична история от храма „Свети Димитър“ в пазарджишкото село Паталеница.
В България има немалко църкви, преживели превратностите на времето, нo едва ли има друга с по-екзотична история от храма „Свети Димитър“ в пазарджишкото село Паталеница.
Съществуват различни мнения за времето на изграждането на църквата. През 1965 г. академик Кръстю Миятев отнася нейното строителство към края на XII – началото на XIII в. През 1975 г. професор Атанас Божков също датира изграждането и изписването на църквата към края на XII век. През 1870 г Стефан Захариев пише, че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през „царуването на гърците“. От намерена в храма мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя наистина е построена „от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 г. от сътворението на света (1090/1091 г.)“.
Легендата
Според преданията преди нашествието на турците в началото на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, „куртулисала“ се, откъдето се създало и известното и до днес име „Света Куртулещица“. Разкриването на църквата станало едва в средата на XIX век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, разбрал, че това е кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква и така тя била разкопана. Според друга легенда след една силна буря на върха на могилата било съборено голямо дърво и в коренището му зейнала дълбока дупка. Двама селяни се спуснали в нея и така открили заровената в земята черква. През 1870 г. тя е преустроена и пристроена от запад и наречена на военния светец свети Димитър.
Градеж
Църквата е кръстокуполна, с размери 9,20 x 7,60 м. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. На северната ниша в средата има две двустъпални ниши една над друга. Градежът е от камък, тухла и бигор, който е употребен основно в сводовете. Предполага се, че била преустройвана три пъти. Първоначално е имала мраморен под. При второто преустройство на северната стена бил направен отвор, ограден с два пиластъра отстрани. Подът е бил от трамбована глина. През третия строителен етап през XIX век към западната фасада е построен нов притвор, като старата западна стена е премахната и постройката придобива сегашния си вид.
Погубени шедьоври
Вътрешните стени и сводове са били изцяло покрити със стенописи. За съжаление от тях са оцелели едва около 70 сцени и фигури, защото през 60-те години на XIX в. старите стенописи били изчукани, за да се закрепи здраво новата мазилка. В свода на олтара е разположена сцената „Възнесение Христово“ с апостолите, в долния регистър – изображения на църковните отци, в свода отляво на апсидата – „Възкресение Лазарово“, до него – „Преображение Христово“. Между олтарите са изобразени дякони, монаси и епископи. От юг на олтара може да се види фреска на „Тримата момци и огнената пещ" (т. нар. Пещ халдейска). На левия стълб пред олтара – „Богородица Застъпница“, на южния в западната част – свети Димитър. Върху стълбовете виждаме още свети Георги на бял кон, свети Ахилий Лариски, свети Никола.
Монитор
