П ациенти със сърдечна недостатъчност пълнят болниците. За това алармират родни кардиолози. Според тях кризата с коронавируса, отложените прегледи и консултации са довели до задълбочаване на проблема.
Пациенти със сърдечна недостатъчност пълнят болниците. За това алармират родни кардиолози. Според тях кризата с коронавируса, отложените прегледи и консултации са довели до задълбочаване на проблема.
По време на виртуална среща общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози обмениха предложения, които могат да бъдат от полза на пациентите. Според експертите е нобходим регистър и специализирани центрове, които да наблюдават хората със сърдечна недостатъчност.
Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.
„Пациентът трябва да разбере колко е важно сам да следи състоянието си и кои са съществените показатели, на които да обръща внимание“, сподели проф. Елина Трендафилова, началник-отделение за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания в Националната кардиологична болница.
Доц. Пламен Петровски, началник на клиниката по функционална диагностика на сърдечно-съдови заболявания във ВМА пък заяви, че роля в проследяването на болните има и телемедицината. По думите му 80% от пациентите, които минават през структурата, са именно хора със сърдечна недостатъчност.
"Те се водят на строг отчет и по време на коронавируса, поне с 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи впечатление е, че имаше епидемия върху епидемията от панически атаки и страхово-тревожни състояния, които често се бъркаха с влошаване на СН“, каза доц. Петровски.
На свой ред зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че въвеждането на електронното здравно досие значително ще помогне за проследяването на тези пациенти и за контрола на състоянието им.
На срещата кардиолозите споделиха и за друг проблем – през летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите, в които приемат предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. Ето защо специалистите са категорични, че хората със сърдечна недостатъчност трябва да се проследяват, да се придържат към дадените препоръки за лечение и съвети относно начина на хранене и физическата активност. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина) трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.
Само в София 21 766 души са с тази диагноза
Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог. Само в София (град и област) броят на хората с тази диагноза е 21 766. По-голямата част от тях се проследяват при своите лични лекари. 90% от пациентите със сърдечна недостатъчност са над 60 години, като жените са повече от мъжете. През 2019 г. столичните болници отчитат 18 711 случая на приети пациенти по повод Сърдечна недостатъчност. Здравната каса пък е платила 324 млн. лв. от бюджета си за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия. Най-много хоспитализации са отчетени в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.
Монитор
