Не беше много отдавна и съм сигурна, че по-старите колеги не са забравили едни мракобесни времена за журналистите в България. Не, нямам предвид годините преди 10 ноември 1989-а. А следващите десет.

Уж бяхме свободни да разследваме недъзите на младата ни демокрация, да пишем за всичко, което се случва, да изкарваме на показ уродливото лице на първоначалното натрупване на капитала. И го правехме. Но, повярвайте ми, не беше никак лесно. Защото по това време нас, журналистите, ни съдеха по Наказателния кодекс, като престъпниците, с прокурор, следовател и мерки за неотклонение – при първо дело подписка, при второ парична гаранция и при трето арест. Съдеше ни държавата. Разбира се, че големите медии осигуряваха адвокатска защита на своите репортери и поне в София често се стигаше до оправдателни присъди. Много колеги от провинцията обаче бяха смачкани. Буквално. Не просто им запушиха устата, но и трябваше да плащат непосилни глоби, наложени им от съда заради това, че са написали истината за някой местен велможа. Озапти журналиста, да е мирно селото.

Някъде през 1999 г. след силен натиск от Европа нещата се промениха. Делата за обида и клевета срещу журналисти вече не се образуваха от държавното обвинение, а от засегнатите от публикациите като частни лица. Разликата е огромна, повярвайте ми. Преживяла съм лично и двата варианта. И донякъде съм благодарна на съдбата. Нямам осъдителна присъда (никога не е късно, разбира се), но се научих да внимавам с думите и да проверявам фактите. Повечето мои колеги също. А от това спечелиха най-вече читателите, зрителите, слушателите.

И пак си помислихме, че в България има свобода на словото. Уви! Днес нещата изглеждат още по-зловещо. Защото репресията вече не е срещу отделен журналист, а срещу цял вестник – „Телеграф”, най-тиражния при това. И понеже няма как и за какво да го осъдят, така че той да престане да излиза, просто искат да го спрат. Нещо не им харесвало името. Забележете, не публикациите, които всъщност им бодат очите.

Браво, г-н прокурор! Голям умник сте! Или може би не вие, а вашите господари в сянка. Нищо, все пак влязохте в новините. Иначе кога щяхме да разберем за вашето съществуване?

Само дето малко сте объркали времето. Нещата много се промениха. Просто вече няма как да запушите устата на журналистите. А жалкият ви напън да го направите скоро ще бъде забравен.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За и против неизплащането на първия ден от болничните

Може ли да сложим край на практиката с издваването на фалшиви болнични, ако първият ден от отсъстваието от работа не се изплаща? Това предложение бе обявено от представители на ГЕРБ и "Обединени патриоти" след Съвет на коалицията. Представяме ви две гледни точки като коментар по темата-на председателя на БТПП Цветан Симеонов и на финансовия експерт Мика Зайкова.

Промоциите - цунами за джоба

Модата на Черния петък вече не е новост и у нас. Отвъд Океана тя обикновено се проявява като диво пазаруване почти на каквото и да е, само да е на промоция. Сериозно погледнато обаче, там потребителите отдавна имат изградена култура на покупки на редовна стока на намалени цени и си правят добре сметката.

Митове и истини за недействителния вот

Темата за недействителните гласове, подадени на избори и референдуми, е важна както за България, така и за демократичните държави по света. Нещо повече, големият брой такива гласове дава основание както за съмнение в изборните резултати, така и за тяхното оспорване от страна на изгубилите изборите партии, коалиции и кандидати. Затова е важно да знаем каква е истината по този много съществен за демокрацията и за нейните основни механизми въпрос.