Овошки от Гърция мръзнат в Кюстендилско

Овошки от Гърция мръзнат в Кюстендилско

Пишман градинари не търсят специалисти, а се образоват в нета

Често срещан проблем при овощарите е, че не търсят специалисти за съвети и поради тази причина пропадат десетки декари градини.

Това обяви пред „Телеграф“ заместник-директорът на Института по земеделие в Кюстендил доц. д-р Димитър Сотиров.

„Това са хора, които просто не търсят специалисти. Взимат материал, сортове, които не са изпитани. Внасят ги от Гърция, Сърбия и от други страни. Засаждат ги в Кюстендилско, където те не виреят. Те не са адаптивни към нашия регион, където зимата е студена и характерното е, че има късни пролетни мразове. Едва след като дърветата не искат да плододават или измръзват, тогава се обръщат към нас“, каза доц. Сотиров.

„Затова ние ги съветваме преди да направят градина да ни търсят, да им кажем дали мястото е подходящо, кой вид да изберат, защото са много важни теренните и почвените условия. Те могат да искат да посадят череша, но почвата да не е подходяща, да става за слива, за ябълка. Това, че четат в интернет, не им дава необходимите познания. Сякаш пренебрегват специалистите, но рано или късно стигат до нас. Въпросът е да не е прекалено късно, за да не търпят такива загуби“, посъветва още доцентът. Според него такива провалени градини вече има в Кюстендилска област, но техният брой в Северна България е в пъти повече.

Доц. Сотиров коментира още, че

студът през последните дни няма да се отрази негативно върху дърветата

„Дори и през изминалата топла седмица температурите през нощта бяха отрицателни, което ги поддържа все още в принудителен покой. Категорично го казвам, така че овощарите трябва да са спокойни. Студът е много полезен за овошките. В момента те се намират в дълбокия покой и могат да издържат. Ябълката до минус 30 градуса дори, черешата до минус 24 градуса, сливата и вишната до минус 28 градуса. Така че студът не е опасен“, обяви още експертът. Най-важното мероприятие за овощарите в момента е резитбата или по-точно да се довърши, защото тя би трябвало да е започнала отдавна. След това при положителни температури от Растителна защита ще обявят кога да започнат зимните пръскания с медни препарати. Това са и най-важните мероприятия, уточни доц. Димитър Сотиров.

По негови думи резитбата може да започне веднага след листопада на дърветата през декември. „Става въпрос за по-възрастните дървета и по-студоустойчиви като ябълка, круша, слива. След това се продължава с череша, вишна и най-последни са прасковите. Те са най-чувствителни на студ и трябва да се изчакат опасните дни с много ниски температури. Така, ако има поражения по цветните пъпки, с резитбата ще може да се регулира плододаването, тоест да се оставят малко повече плодни клонки“, обясни още доц. Сотиров.

Показват он лайн как да режете


По традиция и тази година Институтът по земеделие в Кюстендил е предвидил семинар за овощарите. Заради пандемията обаче той ще се проведе онлайн. “Вече сме направили демонстрацията, която е записана от Службите за съвети в земеделието. На 19 февруари (петък) ще я излъчим като темата е „Основни принципи на резитбата при овощните дървесни видове. Актуални примерни схеми за борба с икономически важните болести и неприятели при черешата, сливата и ябълката“. Естествено, един човек ако реши да стане добър резач, няма как да стане това за половин час, ще му трябва доста повече време, но все пак ще покажем какви са основните правила - как да се правят отрезите, кои клони да се избират и кога. След излъчването на видеото ще бъдем на разположение за въпроси от страна на участниците“, уточни още заместник-директорът на Института по земеделие.


Заради липса на работници садят сливи


По отношение на отглеждани овошки, Кюстендил се запазва като черешовата градина в България. Похвален е фактът, че напоследък все повече кюстендилци създават сливови и ябълкови градини. „Това се дължи на липсата на работна ръка, защото при прибиране на черешата се търсят много работници. Плодовете са по-дребни и се прибират по-трудно. Миналата година имаше доста проблеми в тази насока. Някои хора вкарваха работници от други райони и пак едва се справяха. Да се надяваме, че тази година пролетните мразове няма да ни изненадат и ще се радваме отново на богата реколта“, обясни още експертът.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.