Овладяният от Сорос Съд в Страсбург неправомерно осъдил България
2

Овладяният от Сорос Съд в Страсбург неправомерно осъдил България

Делото "Колеви" стартирано и решено от двама БГ съдии, свързани с милиардера-спекулант и Прокопиев

Европейският съд по правата на човека е излязъл извън своята компетентност с решението си по делото "Колеви", с което осъжда България. Въз основа на решението Съдът в Страсбург, за който преди малко повече от месец френско НПО алармира, че е овладян от милиардера-спекулант Джордж Сорос, изисква България да промени конституционното си устройство относно прокуратурата. Мотивът е, че така щяла да се създаде възможност да се търси наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление. Подобно решение обаче не е от компетентността на ЕСПЧ, твърди в свое разследване ПИК.

Бившият български представител в съда - адвокатът Здравка Калайджиева, а настоящият - Йонко Грозев имат съществен принос за това решение от 2009 г. по делото „Колеви“. Грозев, тогава представляващ Българския хелзинкски комитет, чийто съосновател е, подава жалбата по делото. Самото то пък е решено от състав, в който влиза тогавашният БГ съдия - Калайджиева.Както за Грозев, така и за Калайджиева, в доклада на френското НПО Европейски център за законност и правосъдие има огромен по обем доказателства, че са действали в условията на конфликт на интереси. Уточнено е също, че и двамата идват от организации, свързани със Сорос - факт, известен и у нас, където отдавна се знае, че т.нар. БГ съдии в Съда в Страсбург са представлявали там не интересите на обществото ни, а тези на милиардера-спекулант и българския му последовател - разградския олигарх Иво Прокопиев, от чието близко обкръжение са (виж тук повече).

Публикуваме разследването на ПИК:

Решението по делото "Колеви" задължава България да създаде „гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители до него, може да са заподозрени.“ През следващия месец предстои заседание на Комитета на министрите на външните работи към Съвета на Европа. На това заседание отново може да се постави въпросът дали България е създала достатъчно гаранции за разследване на главния пр ако той извърши престъпление.

Какви са фактите обаче?

В началото на 2020 г. Европейският център за право и правосъдие в Страсбург, ръководен от Грегор Пупинк, публикува докла разтърси юридическите и политическите среди в Европа. Френските изследователи са установили, че неправителствената организация на Джордж Сорос „Отворено общество“ влияе силно върху работата на Европейския съд по правата на човека (една пета от съдиите в ЕСПЧ за периода 2009 г. – 2019 г. са в „недопустими тежки зависимости и сериозен конфликт на интереси, пише в доклада. Според доклада българските представители - адвокатите Здравка Калайджиева (до 2014 г.) и Йонко Грозев (от 2015 г.) са най-ярките примери, довели до компрометиране на Европейския съд. Името на България се споменава 30 пъти в доклада от 25 страници България е лидер по конфликт на интереси на своите представители в ЕСПЧ. От общо 313 отвода на съдии за десет години – доклада, -- 66 са на българските представители Калайджиева и Грозев. Калайджиева е адвокат – основател на финансираната от Сорос фондация „Български адвокати за правата на човека“. Оттогава тя получава пари от Сорос и служи на Сорос. Грозев е адвокат – основател (заедно с Кънев) на финансирания от Сорос Българскии хелзинкски комитет през 1992 г. Оттогава той получава пари от Сорос и служи на Сорос. Калайджиева и Грозев имат едни и същи ценности (парите и идеите на Сорос), едни и същи цели (да овладеят съдебната вла обезличат прокуратурата), едни и същи приятели (И. Прокопиев, И. Костов, Х. Иванов), едни и същи врагове (главния прокурор Иван Гешев).

През 2014 г. Калайджиева е съдия в ЕСПЧ, а Грозев адвокат в България. Под вещата режисура на друг соросоид и техен приятел Христо Иванов се разиграва следния театър: Калайджиева напуска няколко години по-рано ЕСПЧ, за да отстъпи мястото си на Грозев. За целта министърът на правосъдието Христо Иванов назначава комисия по избора на нов съдия, в която включва соросоида Красимир Кънев (председател на Българския хелзинкски комитет). „Изненадващо“ Грозев печели битката и заема мястото на Калайджиева в ЕСПЧ. А Калайджиева се връща да адвокатства в България срещу "справедлива компенсация" от два милиона евро, както се говори в медиите.

Решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“ от 2009 г.

В него е записано дословно:„потвърждава се твърдението на жалбоподателите за съществуващата лип българското законодателство на достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.“ Защо това твърдение не отговаря на истината? Срещу това необосновано твърдение съществуват много аргументи. Според българското законодателство винаги е съществувала възможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление. Първо, съгласно чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията главният прокурор се освобождава от длъжност при „тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“. Това означава, че главният прокурор може да бъде освободен от длъжност за дисциплинарно нарушение, което е с много по-ниска степен на обществена опасност от престъплението. Той може да бъде освободен за бездействие (неизпълнение на служебните задължения или дори само за нарушение на морала). А какво остава, ако извърши престъпление?

Второ - ако главният прокурор извърши престъпление, нищо не може да спре органите на конкурентната изпълнителна власт (службите на МВР, ДАНС и другите специални служби, митническите и други контролни органи) да работят, да проверяват версии и т.н. При това те могат да извършват: оглед, претърсване и изземване, обиск, могат да разпитват свидетели и др. Всичко това е не само възможно, но и задължително. И тъй като се касае за главен прокурор всичко се извършва с особено внимание и задълбочено се преценява от много органи в държавата.

Кои са участниците в делото „Колеви“ пред ЕСПЧ

Ищец е Колева, представлявана от адвоката Грозев – храненик на Сорос. Ответник е България, представлявана от служителката в Министерството на правосъдието Малина Караджова – преди това стипендиант на Сорос в ЕСПЧ. Съдия е Калайджиева (заедно с други съдии), - също храненик на Сорос. Един от най-важните пороци на решение е, че съставът на ЕСПЧ по делото „Колеви“ е незаконен, защото Калайджиева не си е направила отвод, въпреки че е близка със страната по делото, която се представлява от приятеля й и неин съратник - адвоката Грозев. Докладът на Европейския център сочи, че докато е била съдия Калайджиева 53 пъти е отвеждана от страните по различни дела. Освен това Калайджиева в продължения на десетилетия активно се бори за отслабване на българската прокуратура ограничаване на нейната роля. А във въпросното решение се разглежда тъкмо статутът на българската прокуратура и на главния прокурор. Следователно и

на това основание Калайджиева е била длъжна да се отведе, но не го е направила.

Съгласно параграф 28, т. 2 от Правилника на Европейския съд не може да участва в разглеждането на делото съдия, ако „по причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение“. Калайджиева обаче, не се отвежда, което означава, че решението на ЕСПЧ е постановено от незаконен състав. Нещо повече, Калайджиева прокарва в решението на ЕСПЧ своето и на Грозев противозаконно, пристрастно, платено мнение срещу българската прокуратура. Така в решението на ЕСПЧ влиза твърдението, че главният прокурор на България е недосегаем и срещу него не може да се проведе независимо разследване, ако той извърши престъпление.

Важно е да се отбележи също така, че ЕСПЧ е излязъл извън своята компетентност с решението си по делото „Колеви“. Европейският съд изисква България да промени конституционното си устройство относно прокуратурата, за да се създадяла възможност да се търси наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление. Това обаче, не е от компетентност на ЕСПЧ. В решението си ЕСПЧ посочва какви доказателства да се съберат по делото за убийството на Колев. Но Европейският съд не е компетентен да се произнася по съществото на дело в България. Съгласно чл. 32 от Европейската конвенция ЕСПЧ решава само „въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията". С други думи ЕСПЧ решава само процедурни въпроси – дали при разглеждането на дело в България са нарушени правата на жалбоподателя, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека (преди всичко в чл. 6 от ЕКПЧ). Освен това ЕСПЧ не разполага с никакви доказателства по делото в България. Пред него има само една жалба и отговорът на Министерството на правосъдието, който е само една справка по въпросите на жалбоподателя.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.