С пектакълът „Предградие“ по Ерик Богосян под режисурата на човека-оркестър Ованес Торосян ще има премиерни представления на 16 и 23 февруари в столичния Сити Марк Арт Център (бившето кино „Левски“).
Спектакълът „Предградие“ по Ерик Богосян под режисурата на човека-оркестър Ованес Торосян ще има премиерни представления на 16 и 23 февруари в столичния Сити Марк Арт Център (бившето кино „Левски“).
В постановката участват младите актьори Александър Митев, Беатрис Благоева, Георги Атанасов, Ивайло Драганов, Ивелина Павлова, Костадин Жеков, Милен Вангелов, Недялка Раева, Петър Петров, Сава Драгнев.
„Пиесата „Предградие“ разказва за младежите от крайните квартали. Независимо дали са на Чикаго или Казанлък – проблемите са едни и същи. Актьорите от Казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев“ са на еднаква възраст с героите на Богосян. Режисьорът Ованес Торосян е малко по-голям от тях. Това, разбира се, не е достатъчно, за да им повярваме. Но начинът, по който екипът работеше върху този текст, е повече от убедителен и зрителите сами ще се уверят в това. През цялото време на репетициите имахме усещането, че гледаме едновременно скрита камера в задния двор на някой блок, но не ни напускаше и усещането, че се намираме в Театър. Не знам дали ще запомните имената на младите актьори. Сигурен съм обаче, че ще запомните техните физиономии, тяхната страст и ярост, с която живеят на сцената. Тяхното неистово желание да разкъсат дебелата паяжина, която ги е увила като в пашкул, и да усетят вкуса на истинския живот. Това не се среща всеки ден на сцената. Елате и ги вижте“, казва продуцентът на спектакъла Димитър Кабаков, който е и директор на Казанлъшкия театър.
Защо тази пиеса? Написана през 90-те години на миналия век, тя все още остава актуална с темите си, които разглежда. С героите си, които са живи и истински. Те са сред нас. Може би ние сме тези герои, но не подозираме. Това е една история за мечтите, за любовта, за ревноста и завистта. История за незначимото значимо. Трагедия, разказана с езика на младите, със средствата на съвременния театър, в който зрителят е свидетел, а не наблюдател. Свидетел, защото историята пряко го интересува и не го занимава с излишни "театрални похвати”, а се фокусира върху темата и живите герои по аскетичен начин, без да спестява нищо. Предградията, такива каквито са – това е нашето „Предградие“, обясняват от екипа.
Монитор
