П атладжанът у нас има сравнително малко неприятели. По младите растения вредят гъсениците на нощенките, телените червеи, поповото прасе. Те нагризват долната част на стъблото, кореновата шийка и корените, в резултат на което растенията могат да загинат. Особено опасни са повредите в началото на вегетацията.
Патладжанът у нас има сравнително малко неприятели. По младите растения вредят гъсениците на нощенките, телените червеи, поповото прасе. Те нагризват долната част на стъблото, кореновата шийка и корените, в резултат на което растенията могат да загинат. Особено опасни са повредите в началото на вегетацията.
От листогризещите насекоми най-опасен е колорадският бръмбар. В агроаптеките има различни препарати, с които се пръска срещу този неприятел. Но има и биологични методи, при които не е нужно да използвате химия.
Хоби градинари споделят във Фейсбук групите, че срещу колорадски бръмбар по патладжана най-добре действа отвара от люти чушки.
Рецепта
Една шепа пресни люти чушлета се варят в 1,5 или 2 литра вода за 10 мин., за да се извлече лютивината. Прецежда се после водата и като по изстине се добавя още студена вода до 10 литра за пръскачка. Отварата се използва най-вече за картофите и патладжана. От лютото колорадските бръмбари не могат да повреждат листата.
Друг начин е да се пръска с отвара от цветове на орех и малко тютюн. Това е подходящо за сравнително малки площи.
Разтвор
Градинари споделят също, че пръскат и с бордолезов разтвор и събират бръмбарите ръчно, ако не са много. Техни колеги обаче контрират, че бордолезовия разтвор е фунгицид и предпазва от мана и не е ефикасен срещу неприятели.
Други казват, че използват дървесна пепел. „В кофа с вода слагам дървесна пепел и с метличка ги напръсквам да побелеят листата, нямам нито един колорадски бръмбар. Също, когато е валяло, докато са мокри листата, хвърлям с ръка пепел и тя полепва“, споделя градинарка. Друга градинарка добавя, че към дървесната пепел се слага и веро, както и сода.
Горчица
Във Фейсбук може да се намери и съвет срещу колорадски бръмбар да се използва 300 гр суха горчица. Разтваря се в половин чаша оцет, разрежда се с вода и се ръсят картофите и патладжаните.
Срещу колорадски бръмбар може да се използва и масло от нийм.
Мнозина градинари обаче са категорични, че борбата с този неприятел се води основно по химичен път, след като плътността премине прага на икономическа вредност, който е 10 ларви на растение от първо поколение и до 15 ларви от второ поколение.
Успешно
Най-успешно е пръскането, когато започнат да се появяват ларвите от втора възраст – тогава всички ларви от първа възраст са се излюпили, а възрастните са излезли на повърхността. За предпочитане е пръсканията да се извършват в първата половина на деня. Препаратите за борба с колорадския бръмбар трябва да се редуват при различните пръскания, за да се избегнат прояви на резистентност.
Внасянето в почвата по време на засаждане на гранулирани инсектициди значително намаляват плътността на презимувалите възрастни и улесняват борбата по време на вегетацията. При слабо нападение от колорадски бръмбар не бива да се използват препарати, а той механично да се унищожава като се събира на ръка.
Гъсеница гризе листата
По листата на патладжана вредят и гъсениците на ливадната пеперуда, на градинската и гамозначната нощенка. Тази неприятели също могат да обезлистят патладжана подобно на колорадския бръмбар. Често са случва върху едни и същи растения да нанасят повреди различни поколения. В такива случаи те силно изостават в развитието си или изсъхват. При по-късно нападение гъсениците на нощенките изгризват кората на стъблото около повърхността на почвата, с което се нарушава нормалното развитие на растенията, част от които се пречупват.
Цикади пренасят столбур
Сериозен неприятел по патладжана е обикновеният паяжинообразуващ акар. При масово намножаване нападнатите листа са оплетени в паяжина и имат мраморнопъстър вид, а по-късно стават ръждиво-бронзови, завяхват и опадват.
От смучещите неприятели цикадите са опасни с това, че те пренасят причинителя на болестта столбур. В отделни райони на Северна България тя обхваща над 90% от растенията. В резултат на което добивите са много ниски. По патладжана вредят и листни въшки - най-често прасковената и зеленоивичестата. Те смучат сок от листата и цветните части. При силно нападение растенията изостават в развитието си. Когато масовото намножаване на въшките съвпадне с цъфтежа или с образуването на завръзите, цветовете и младите плодчета окапват или остават недоразвити.
По плодовете повреди могат да нанесат гъсениците на памуковата и градинската нощенка. Такива патладжани нямат пазарна стойност, а направените ходове са врата за вторично заразяване с болести.
Не закъснявайте с борбата срещу неприятелите
Макар и неспециализирани по патладжана посочените неприятели са в състояние да нанесат сериозни повреди при масово намножаване. Ето защо грижите за опазване на тази култура трябва да започнат от изнасянето на полето. Голямо значение има добрата подготовка на почвата и изборът на подходящо място за разсаждане. Площи, на които плътността на телените червеи е по-висока от 6 ларви/кв.м, не трябва да са използват, тъй като за опазването на патладжаните ще трябва да се внася в почвата голямо количество гранулиран инсектицид. Спазва ли се сеитбообръщението и унищожават ли се плевелите, нападението от неприятели ще е по-слабо. Листните въшки и цикадите няма да представляват такава опасност, ако има възможност за по-ранно (до 10 май) и по-гъсто (70 см между редовете и 20 см вътре в тях, по 1 растение в гнездо) засаждане. Прелитането на цикадите по периферията на посева може да се ограничи, когато се засяват 3-4 плътни реда царевица. Препоръчва се повредените от нощенки през по-късни фенофази на развитие стъбла да се загрибват, за да се укрепят растенията и да се стимулира образуването на нова кора.
Монитор
