Откриха защо Луната има две лица
3

На обратната страна липсват морета и кратери

Откриха защо Луната има две лица

Радиоактивни елементи създали асиметрията между видимата и тъмната част

Луната има близка страна, която винаги е обърната към Земята, и далечна, която не можем да видим. Тези две лица на месечината обаче са доста различни и това е научна загадка, терзаеща умовете на хората отдавна.

Учени от Токийския технологичен университет смятат, че вече са разбрали защо е така – заради неравномерното разпределение на радиоактивните елементи, предаде сайтът „Хай-тек“.


Отношения


Отношенията между Земята и Луната също все още влизат в графата на тайните. Учените смятат, че тяхната системна връзка се е образувала, когато небесно тяло с размерите на Марс, наричано Тея (в древногръцката митология – майката на Селена, богинята на Луната), се е сблъскало с протоземята. В резултат на това компонентите на двете тела са се смесили. Нашата планета се е оказала по-голяма и е запазила достатъчно топлина, за да стане тектонично активна. Луната, която е по-малка, е изстинала по-бързо. Сега естественият спътник на Земята е относително студено, покрито със скали небесно тяло с ограничено количество вода.


Морета


Ключът към разбирането на това - защо близката и далечната страна на Луната се отличават толкова много, се съдържа в силната асиметрия, която се наблюдава на повърхността на спътника. Върху постоянно обърнатата към Земята страна и денем, и нощем може да се видят тъмни и светли петна. Древните астрономи са наричали тъмните области „морета“, тъй като са мислели, че в тях има вода. След изобретяването на телескопа обаче се изясни, че всъщност това не са морета, а по-скоро кратери или вулканични обекти. Но колкото и да сме наблюдавали естествения спътник на Земята, той е бил обърнат към нас само от едната си страна. Поради това повечето учени предполагали, че и обратната страна на Луната ще е повече или по-малко подобна на тази, която виждаме.


Сонди


Както обаче изтъква сп. „Попюлър меканикс“, оказало се, че това не е така. След като бяха изстреляни космически сонди и благодарение на тях получихме първите изображения на далечната страна на Луната, всичко се промени. След като разгледали внимателно снимките, астрономите били удивени, като открили, че двете страни на спътника на Земята силно се различават една от друга. На обратната страна на Луната няма никакви „морета“. Само 1% от повърхността й се оказала покрита с кратери, докато видимата страна е пълна с тях на 31%. Именно тогава изследователите разбрали, че тази асиметрия може да даде ключ към разбирането за появата на Луната.


Проби


В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. мисиите „Аполо“ на НАСА закараха шест космически кораба на Луната. Астронавтите донесоха на Земята 382 кг лунни скали, за да се опитат да разберат произхода на Луната чрез химически анализ. След като разполагали с тези проби, изследователите бързо осъзнали, че относителната тъмнина на тези зони се дължи на геоложкия им състав и че те са свързани с вулканична дейност. Те също така идентифицирали нов вид скална сигнатура, която нарекли KREEP – съкращение от съдържащите се в скалите калий, редкоземни елементи и фосфор, които са свързани с „моретата“. Но защо вулканизмът и сигнатурата KREEP са разпределени толкова неравномерно между близката и далечната страна на Луната, дълго време си оставаше загадка.


Разтапяне


Новото изследване дава съвременна и по-детайлна представа за KREEP. Групата учени са провеждали експерименти по високотемпературно разтапяне на скални породи с различни компоненти на KREEP. Именно по този начин изследователите са установили, че калият, торият и уранът, които са радиоактивно нестабилни елементи, могат да разтопят породите, в които се съдържат. Това може да обясни тяхната локализация. Регионите от близката страна на Луната имат високи концентрации на тези радиоактивни елементи, за разлика от другите места на естествения спътник на Земята. В момента проучване се фокусира върху определяне времето и обема на вулканичната дейност на лунната повърхност.

Сътворение


Както коментира съавторът на проучването Матьо Ланьовил от Токийския технически университет, поради относителната липса на ерозионни процеси повърхността на Луната отразява геоложки събития от ранната история на Слънчевата система. Регионите в близката й страна имат особено високи концентрации на радиоактивни елементи като уран и торий, за разлика от което и да е друго място. Като разберем произхода на тези локални обогатявания с уран и торий, това може да ни помогне да обясним ранните етапи от образуването на Луната и като следствие – условията на ранната Земя, изтъкна Ланьовил.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.