Т оку-що приключилите разкопки на уникално запазената средновековна крепост на хълма Калето в град Свищов, разкриват неочаквана страница от историята й. Оказва се, че крепостта е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване, съобщи ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.
Току-що приключилите разкопки на уникално запазената средновековна крепост на хълма Калето в град Свищов, разкриват неочаквана страница от историята й. Оказва се, че крепостта е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване, съобщи ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.
Археологическият сезон в Свищов премина под мотото на 625-годишнината от героичната смърт на цар Иван Шишман на 3 юни 1395 г. под стените на Никопол – последната столица на Търновското царство. „Както вече отбелязах, според намерени напоследък нови данни от писмените източници, един от неговите последни воеводи е бил комендантът на намиращата се на тридесетина километра на изток Свищовска крепост Алдимир, който вероятно е споделил съдбата на своя господар“, смята историкът.
Алдимир е бил от кумански произход, каквито са и много български боляри през 14-и век. Името му се превежда като „Желязната ръка“ и той напълно отговарял на него със своите енергични действия. Вероятно Алдимир е бил описаният с уважение от ранния османски хронист Мехмед Нешри командир на гарнизона в Свищовската крепост: „Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да правят – отворили вратата и се покорили.“
В 2-годишната археологическа кампания в Свищов е напълно проучен замъкът на Алдимир, запазен над 10 м височина. Става ясно, че той е построен още по времето на великия български цар Иван Асен II през 30-те години на 13-и век. „Целта е била крепостта да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно тя вероятно е опожарена от татаро-монголите, но бързо е възстановена. Нови укрепвания на твърдината се направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското нашествие“, разказва проф. Овчаров.
След героична и продължителна съпротива през 1395 г. Свищовската крепост е превзета от османците. Те също разбират нейното значение и допълнително я заздравяват. Твърдината е използвана да отблъсква нападенията на влашките воеводи, но през зимата на 1462 г. е превзета от прочутия Йоан Влад Цепеш – Дракула. Той заповядва да бъдат набити на кол повече от 400 турци за назидание на останалите. Според преданието самият Дракула резидира известно време в крепостта.
Отлично запазената до 19-и век Свищовска крепост е взривена през 1810 г. по заповед на генерал Каменски при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война. „Разкопките показаха, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са буквално вдигнати във въздуха от взрива и сега намираме разхвърляни огромни късове от тях. За щастие обаче почти напълно се е запазила северната част, която сега разкрихме изцяло“, подчертава Овчаров.
При разкопките в подземията на замъка са открити стотици находки – красиви керамични съдове с великолепна художествена украса, оръжие, монети на царете Иван Александър, Иван Шишман и други български владетели от 13-и-14-и век. Много интересен е тайният проход, по който се е излизало навън при опасност.
Но разкопките разкриват и неочаквана страница от историята на Свищовската крепост. „Оказва се, че тя е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на 3 км важен римски град Нове – център на прочутия елитен I Италийски легион. За това говорят редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост – надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти; монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и др.; цели стъклени съдове и т.н.“, казва Николай Овчаровдр.
Със своята уникална история Свищовската крепост ще бъде важно звено в стартиращия културно-исторически туризъм на дунавския град, смята той. В момента общината разработва европейски проект за нейната реставрация и превръщането на малкия хълм, на който тя се намира, в прекрасен парк. Руините на вековната крепост ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без съмнение ще даде силен тласък на икономиката в целия район,убеден е археологът.
Монитор
