Откриха римска кула под стените на Свищовския замък
2

Откриха римска кула под стените на Свищовския замък

Току-що приключилите разкопки на уникално запазената средновековна крепост на хълма Калето в град Свищов, разкриват неочаквана страница от историята й. Оказва се, че крепостта е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване, съобщи ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.

Археологическият сезон в Свищов премина под мотото на 625-годишнината от героичната смърт на цар Иван Шишман на 3 юни 1395 г. под стените на Никопол – последната столица на Търновското царство. „Както вече отбелязах, според намерени напоследък нови данни от писмените източници, един от неговите последни воеводи е бил комендантът на намиращата се на тридесетина километра на изток Свищовска крепост Алдимир, който вероятно е споделил съдбата на своя господар“, смята историкът.

Алдимир е бил от кумански произход, каквито са и много български боляри през 14-и век. Името му се превежда като „Желязната ръка“ и той напълно отговарял на него със своите енергични действия. Вероятно Алдимир е бил описаният с уважение от ранния османски хронист Мехмед Нешри командир на гарнизона в Свищовската крепост: „Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да правят – отворили вратата и се покорили.“

В 2-годишната археологическа кампания в Свищов е напълно проучен замъкът на Алдимир, запазен над 10 м височина. Става ясно, че той е построен още по времето на великия български цар Иван Асен II през 30-те години на 13-и век. „Целта е била крепостта да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно тя вероятно е опожарена от татаро-монголите, но бързо е възстановена. Нови укрепвания на твърдината се направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското нашествие“, разказва проф. Овчаров.

След героична и продължителна съпротива през 1395 г. Свищовската крепост е превзета от османците. Те също разбират нейното значение и допълнително я заздравяват. Твърдината е използвана да отблъсква нападенията на влашките воеводи, но през зимата на 1462 г. е превзета от прочутия Йоан Влад Цепеш – Дракула. Той заповядва да бъдат набити на кол повече от 400 турци за назидание на останалите. Според преданието самият Дракула резидира известно време в крепостта.

Отлично запазената до 19-и век Свищовска крепост е взривена през 1810 г. по заповед на генерал Каменски при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война. „Разкопките показаха, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са буквално вдигнати във въздуха от взрива и сега намираме разхвърляни огромни късове от тях. За щастие обаче почти напълно се е запазила северната част, която сега разкрихме изцяло“, подчертава Овчаров.

При разкопките в подземията на замъка са открити стотици находки – красиви керамични съдове с великолепна художествена украса, оръжие, монети на царете Иван Александър, Иван Шишман и други български владетели от 13-и-14-и век. Много интересен е тайният проход, по който се е излизало навън при опасност.

Но разкопките разкриват и неочаквана страница от историята на Свищовската крепост. „Оказва се, че тя е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на 3 км важен римски град Нове – център на прочутия елитен I Италийски легион. За това говорят редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост – надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти; монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и др.; цели стъклени съдове и т.н.“, казва Николай Овчаровдр.

Със своята уникална история Свищовската крепост ще бъде важно звено в стартиращия културно-исторически туризъм на дунавския град, смята той. В момента общината разработва европейски проект за нейната реставрация и превръщането на малкия хълм, на който тя се намира, в прекрасен парк. Руините на вековната крепост ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без съмнение ще даде силен тласък на икономиката в целия район,убеден е археологът.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.