Откриха останки на 215 деца в Канада
3

В католически интернат за принудително христианизиране на местните

Откриха останки на 215 деца в Канада

Според премиера на държавата това е "болезнено напомняне" за историята

Откриха останки на 215 деца под 3-годишна възраст в Канада. Костите на децата са били заровени на територията на католически интернат, намиращ се недалеч от градчето Камлупс.

Труповете са открити от специалисти със специално сонарно устройство, съобщава "Телеграф". Това бе съобщено миналата седмица от местната общност на коренните жители. След намирането на останките премиерът на Канада Джъстин Трюдо пред медии е изразил загриженост, след него парламентът е запазил минута мълчание. За да се почете паметта на децата на стълбите на художествената галерия във Ванкувър, са били поставени 215 чифта детски обувки.

Разследване

След откриването на останките властите са се заели със случая. Общността е започнала да работи със съдебни лекари и музеи в района, за да бъдат установени причините и времето на смъртта, които понастоящем не са известни. Предварителните резултати трябва да бъдат публикувани в доклад през юни. Миналата седмица министърът за връзките между коренното и местното население на Канада Каролин Бенет сподели, че находката разбива сърцата на засегнати семейства и общности. Премиерът Джъстин Трюдо пък добави, че това е "болезнено напомняне" за "срамна глава от историята на страната ни". Коментар пред медии имаше и на Розана Казимир, шеф на общността в град Камлупс в Британска Колумбия. Според нея предварителната констатация представлява немислима загуба, която никога не е била документирана от администраторите на училището.

Насилие

Мястото, където са намерени телата, е било католически интернат, открит преди повече от 100 години. По документи интернатът е работил до края на 1996 година. В него наследниците на коренните жители принудително са били християнизирани и интегрирани в общността на европейските заселници. Смъртта на децата не е документирана от ръководството на училището тогава.

Как точно са починали те, все още не е изяснено. Според представителите на коренното население в Канада през 1910 година ръководството на интерната се е оплакало, че правителството не осигурява достатъчно пари, за да “бъдат хранени пълноценно учениците” и поради тази причина те са починали. Бившото училище интернат, ръководено от Католическата църква по поръчка на канадското правителство, е едно от общо 139 подобни съоръжения, създадени в Канада към края на ХIХ век. То е отворено през 1890 г. и през 1950-те години в него са били настанени до 500 ученици. Въпросният интернат е затворен през 1969 година, а последното от този род училища - чак в средата на 90-те години.

Надежда

Розана Казимир коментира пред медии, че смъртните случаи не са документирани. „Като се има предвид размерът на училището, с регистрирани и посещаващи едновременно до 500 ученици, разбираме, че тази потвърдена загуба засяга общностите на първите нации в Британска Колумбия и извън нея“, съобщи Казимир в първоначалното съобщение, публикувано миналия четвъртък. Местен архивист е започнал работа с музея на Кралската Британска Колумбия, за да провери дали могат да бъдат намерени записи за смъртните случаи. Ръководството на общността Tk'emlups признава своята отговорност да се грижи за тези изгубени деца", каза Казимир. Достъпът до най-новите технологии позволява истинско отчитане на изчезналите деца и се надяваме, че ще донесе известен мир и затваряне на загубените животи, каза тя в съобщението. Казимир допълни, че служителите на групата информират членовете на общността и околните общности, които са имали деца, посещаващи училището.

Комисия

Черната история на Канада, принуждава местните власти да започнат разследване на интернатите. Комисия, създадена през 2008 г., за да документира въздействието на тази система, е установила, че голям брой деца от коренното население никога не са се върнали в родните си общности. В основния доклад за истината и помирението, публикуван през 2015 г., се казва, че политиката представлява "културен геноцид".

През 2008 г. канадското правителство официално се извинява на системата. Проектът за изчезналите деца документира смъртта и местата за погребение на деца, починали по време на посещение на училищата. Към днешна дата са идентифицирани повече от 4100 деца, които са починали, докато посещават резидентно училище, се казва в доклада. Канадското правителство призна, че физическото и сексуалното насилие в училищата е широко разпространено. Много ученици си спомнят, че са били бити, защото са говорили на родния си език. Те са били загубили връзка с родителите си и обичаите.

Работа

До края на 50-те години жилищните училища са работели на полудневна система, при която учениците са прекарвали половината от деня в класната стая, а другата - работа. Властите тогава са искали учениците да научат нови умения, за да изкарват прехраната си като възрастни. Според различни документи задачите на учениците са били разделени по пол. Момичетата са отговаряли за домакинството, а момчетата са се занимавали с дърводелство, строителство, обща поддръжка и селскостопански труд. От 1890 до 50-те години правителството се е опитвало постоянно да прехвърля тежестта на системата върху църквите и върху учениците, чийто труд допринася финансово за училищата. Към 40-те години на миналия век за мнозина обаче е било ясно, че полудневната система не е успяла да осигури на живеещите студенти адекватно образование и обучение. Системата за половин ден е елиминирана чак в края на 50-те години, когато се предлагат повече средства поради силната икономика.


Асимилират над 150 000 малчугани

От ХIХ век до 70-те години на миналия век над 150 000 деца от първите нации са били задължени да посещават финансирани от държавата християнски училища като част от програма за асимилирането им в канадското общество. От ранна възраст децата са били откъсвани от родителите и са отвеждани в интернати, за да се адаптират към обществото. Много от децата са били малтретирани в домовете, стигало се е и до сексуални посегателства. Нетърпението и неасимилирането на децата често са водили до прекомерно наказание, включително физическо насилие. В някои случаи децата са били жестоко бити, оковани или затворени. Поне 3200 са починали, повечето от туберкулоза. Много местни общности сега обвиняват домовете, които са оформили цели поколения, за социални проблеми като алкохолизъм, домашно насилие и висок процент на самоубийства.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.