Откриха онлайн Епископската базилика на Филипопол (ОБЗОР + СНИМКИ)
12

В деня, в който ЮНЕСКО почита опазването на паметниците на културата

Откриха онлайн Епископската базилика на Филипопол (ОБЗОР + СНИМКИ)

След 17 века цветните мозайки, централната от които е на пауна, отново видяха бял свят. Посетителите ги разглеждат, стъпвайки върху стъклен под.

Заради мерките за безопасност срещу Ковид – 19 дългочаканото откриване на Епископската базилика на древния Филипопол, бе проведено онлайн. Няколко дни по-рано медиите имаха възможност да заснемат уникалните разноцветни мозайки на птици и цветя, които са разположени на площ от 2 000 кв. метра. Те могат да бъдат разглеждани от всички посетители на музея преспокойно, тъй като подът над мозайките е стъклен.

Така след около 17 века пловдивчани и гостите на града вече ще могат да се насладят на археологическите открития от древния Филипопол. Разкопките, възстановяването и експонирането на архитектурно-историческия обект, който е с не само национално, но и световно значение, продължиха над 7 години, като бяха финансирани от фондация „Америка за България“.

Началото всъщност е поставено в далечната 1982 година, когато пловдивското предприятие за благоустройство „Инжстрой“ извършва изкопни дейности на терена край Централна поща. Тогава ръководителят на предприятието видял случайно, че багерите откриват уникални мозайки и въпреки партийните повели, спрял работа, разказва в социалните мрежи дъщеря му Силвия Недкова. Проучванията на затрупаните с пръст, кал, пепел, корени на дървета и трева разкопки започнали веднага. Техни ръководители били: доц. Елена Кантарева-Дечева, Елена Кесякова, ръководител археологичен екип (1982 – 1986, 2014), Жени Танкова, ръководител археологичен екип (2015 – 2019). В проучванията през годините участвали и директорът на Регионалния археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов, Райна Дечева-Учкунова, зам.-ръководител реставрационен екип, епиграфът от СУ „Св. Климент Охридски“ ac. Николай Шаранков, д-р Станислав Станев, специалист литургично планиране от Институт за изследване на изкуствата БАН и много доброволци.

Общо 7 по-цялостни надписа били открити при последните разкопки, като на един от тях се четяла думата „епископ“, обясни Шаранков по време на прожектиран при откриването филм. Именно благодарение на този надпис археолозите вече имали бетонно доказателство, че намерените на пъпа на Пловдив останки от внушителна сграда, са на най-голямата раннохристиянска църква у нас. Нещо, за което само предполагали по време на проучванията. А открита при разкопките монета с лика на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за съществуването на голяма и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата.

Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Именно в нартекса е открита цветната мозайка с изображение на паун, което и в ден днешен е символът на Голямата базилика. В древни времена се е вярвало, че паунът символизира безсмъртие и е извор на живота. Мозайката бе разкрита през 2017г., когато археолозите се натъкнаха на мозайки от втория мозаечен пласт. Те включват геометрични флорални мотиви и птици.

ВИДЕО ОТ ОТКРИВАНЕТО ВИЖТЕ ТУК

„Излезе и медальон от северния кораб, който медальон е увреден на места. Медальонът изобразява паун, извора на живота, папагали и други птици. Говорим за ранно-християнско изкуство”, каза тогава археологът Жени Танкова.

Медальонът с пауна на главния вход на Базиликата, която всъщност има още 4 входа, е пострадала през годините. По красивите естествено оцветени камъчета има следи от пожар и част от медальона с пауна липсва. Предполага се, че това е станало между IV и VI в., когато базиликата е разрушена и изоставена, вероятно след силно земетресение.

Археолозите са категорични, че историята на мястото е много по-стара, защото базиликата е построена върху развалините на антична сграда, която е от  I в.сл.Хр. След като през IV и VI век църквата била изоставена, няколко века по-късно жителите на най-стария жив град в Европа, отново я възстановили. През Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

„Знам какво важно постижение е това и колко културни, исторически и икономически ползи ще донесе за Пловдив. По този начин отдаваме дължимото на красотата на България и на нейното минало. Този обект е голяма гордост не само за българите, но и за света“, каза в словото си при откриването посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа. На български език тя благодари на президента на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър, на бившия и настоящ кмет Иван Тотев и Здравко Димитров, както и на стотиците доброволци, работили по обекта. „В продължение на 7 години работихме заедно, ръка за ръка, камъче по камъче, за да дадем нов живот на Епископската базилика“, каза на чист български и Нанси Шилър.

„Вписването на Базиликата в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти е неоспорим успех и ще продължим да работим заедно, за да получи това културно наследство най-високата международна оценка. Благодаря на археолозите – на екипа от Регионалния археологически музей, воден от Елена Кесякова и Жени Танкова, и на реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева. Има и един специален човек – епиграфът, четецът на древни книги Николай Шаранков, благодарение на когото днес знаем, че базиликата е била дом на епископа на Филипопол още през 4 век. Специални благодарорности към Министерството на културата, без чиято помощ днес нямаше да сме тук. Не бива да забравяме заслугата на стотиците доброволци, които помогнаха за разкриването и съхранението на тези чудни мозайки“, бе част от словото на кмета Здравко Димитров при откриването на Епископската базилика в Пловдив.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.