О громна владетелска кула откриха археолозите в средновековната крепост Русокастро край Бургас. Според екипа това е може би най-важната находка от началото на разкопките през 2006 г. до този момент. Владетелската кула е била наистина внушителна – дълга 15 и широка 12 м, а стените й са с широчина 1,9 м.
Огромна владетелска кула откриха археолозите в средновековната крепост Русокастро край Бургас. Според екипа това е може би най-важната находка от началото на разкопките през 2006 г. до този момент. Владетелската кула е била наистина внушителна – дълга 15 и широка 12 м, а стените й са с широчина 1,9 м.
Лицевите части на стените са били изградени от внимателно изработени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан.
По план кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти се наричат „донжони“. Това са главните кули на замъците, които често са и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител. Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули, разясниха археолозите.
„По същество това е владетелска кула,
тук е била резиденцията на местния феодал
– кефалия или кастрофилакс, назначен от суверена на държавата. Входовете на такива кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по дървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците. Кулите са били три-, четири-, пететажни. Височината им е била от 1,5 до 2 пъти по-голяма от тяхната ширина. Тоест кулата в Русокастро вероятно е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В подобни сгради е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище. Така в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се отбраняват още дълго време докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните запаси“, разкриват за „Монитор“ ръководителите на проучването д-р Милен Николов и Васил Мутафов.
Тепърва ще се уточнява хронологията на изграждане и използване на новооткритата кула в Русокастро, но
засега се смята, че тя датира от XIII век
В България и на Балканите свободно стоящи полигонални (многостенни) кули са много рядко срещани. Такъв пример е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на деспот Алексий Слав докъм 1215 г., но тази кула е октагон, тоест осмоъгълна. Осмоъгълна е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.
На този етап от проучванията единствената шестоъгълна кула, която може да се посочи като най-близък аналог с Русокастренската, е в крепостта Цареви кули при град Струмица в Северна Македония.
За жалост, изключително качественият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на много от местните жители още преди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, но външните почти напълно са разрушени и материалът, с който са били изградени, липсва. Археолозите уточняват, че предстои проучването на вътрешността на владетелската кула, а работата по него ще започне през последната седмица на август.
Монитор
