Учени от Института за медицински изследвания Гарван в Австралия са открили у мишки и хора неизвестни досега „микрооргани“, които участват в работата на имунната система. Те се намират в лимфните възли и според специалистите играят ролята на своеобразен „мозък“, който управлява бързината и ефективността на защитата от повторни инфекции.

Смята се, че откритието ще даде възможност за нови подходи в създаването на по-мощни ваксини.

"От много време знаем, че някои болести не ни заразяват два пъти и от тук идва идеята за ваксиниране, но толкова дълго останахме фокусирани върху това, как да работят ваксините, че пренебрегнахме въпроса как си спомня имунната система", казва Трай Фан.

Имунната система е сигурна защита срещу вируси и други патогени. Тя притежава способността да „запомни“ инфекцията, за да реагира по-бързо и по-ефективно при повторна среща с нея. Това се осигурява от специален тип имунни клетки - В-лимфоцити. Когато са в контакт с антиген (чуждо на организма вещество), тези клетки, съзряват и се трансформират в плазмени клетки, които произвеждат неутрализиращи патогените антитела.

Обаче някои от В-лимфоцитите се трансформират в клетки с памет (Memory B cells - MBC), които осигуряват бърз имунен отговор, освобождавайки голям брой антитела в отговор на повторното прилагане на антигена. Досега обаче учените не знаеха как точно се реактивират те и къде точно се случва това. Търсенето доведе до откриването на "микрооргана". В изследването на тъканите обикновено се използват обикновени микроскопи, което предполага анализ на тънки срезове, показващи двуизмерна картина. Това, според авторите на откритието, е причината органът да не е открит досега.

Сега учените с помощта на двуфотонен лазерен микроскоп са създали 3D изображение и установили малка фина структура, разположена над лимфния възел. Те я наричат подкапсулни центрове на пролиферация ( англ. - subcapsular proliferative foci). В нея изследователите открили струпване от В-клетки с памет. Те се превръщат в плазмени клетки, които отделят разтворими антитела и премахват заплахата за организма.

За да установят как протича вторичният имунен отговор (развива се при повторен контакт с антигена), учените направили детайлна микроскопия на лимфните възли и анализ на РНК. Те открили, че В-клетките с памет са в състояние да образуват досега неизвестни структури, които са били наречени подкапсулни центрове на пролиферация. В тях клетките с памет активно се делят и се трансформират в плазмени клетки с краткотрайна активност.

"Беше невероятно - да видим как се активират В-клетките с памет и се образуват клъстери в тази нова, досега невиждана структура. Видяхме как се движат, как взаимодействат с други имунни клетки и се превръщат в плазмени клетки - точно пред очите ни", разказва Имоджен Моран, съавтор на изследването.

Не всички клетки с памет се обединяват в новооткрития "орган". Други циркулират в тялото и се изтощават. Според изследователите един от начините за подобряване на ваксините ще бъде да се проектират така, че да произвеждат повече клетки с памет в микрооргана, вместо енергията им да се губи другаде. Това може да подобри способността ни да се справим с бързопротичащи болести.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Площад Сан Марко във Венеция беше отворен отново

Туристите и жителите на Венеция получиха отново разрешение да обикалят централния площад Сан Марко, ден след като той беше затворен заради ново покачване на водното равнище, предаде Асошиейтед прес.