А рхеолози откриха неизвестна до момента крепост под водата край острова Свети Тома, близо до Созопол. Предполага се, че тя е част от масивна крепостна стена, опасвала в древността острова. Според учените градежът датира от времето на траките, а в онази епоха Свети Тома е бил полуостров, свързан със сушата.
Археолози откриха неизвестна до момента крепост под водата край острова Свети Тома, близо до Созопол. Предполага се, че тя е част от масивна крепостна стена, опасвала в древността острова. Според учените градежът датира от времето на траките, а в онази епоха Свети Тома е бил полуостров, свързан със сушата.
Интересната находка е открита по време на подводните проучвания на проф. д-р Иван Христов, които са част от експедицията на Националния исторически музей и са финансирани от Министерство на културата по спечелен проект.
"В рамките на подводните проучвания са извършени водолазни спускания под вода в състав на трима водолази под ръководството и присъствието на проф. Христов. Подводните издирвания обхващат всички страни на острова на дълбочина до 15 метра. Картирани са две места места с ниска концентрация на фрагментирана керамика. Първата зона в която се откриват силно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хил. пр. Хр. е разположена в югозападното продължение на острова на дълбочина едва 1 м. Тук са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина 1 м. Тези блокове се откриват перпендикулярно на подводния риф и са част от силно разбита от морските стихии структура, преграждаща острова от достъпната в миналото западна страна. Вероятно се касае за неизвестна до този момент крепостна стена дело на древните траки", съобщиха от община Созопол.
От южната страна на острова пък археолозите са открили на дълбочина около 9 метра част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета, вероятно предназначени за древен строеж на острова.
Археолозите са категорични, че островът в миналото е бил полуостров. "Доказателство за това са измерванията на ясно очертаващия се широк риф, който свързва материка със сегашния малък черноморски остров. Най-дълбоката част между сушата и острова е едва 2 метра. Предвид общото покачване на водите на Черно море в периода VІІ–ХІІІ век големият провлак свързваш Св. Тома с материка е залят. Тук трябва да се вземе под внимание факта, че всички залети структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от периода V–VІІ век се намират на дълбочина от 0, 50 до 1,40 м. По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата епоха можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези предварително оповестени изчисления са индикация за коренно различна брегова ивица в древността от сегашната, както и на сравнително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност в това число и изследвания остров", коментираха експерти.
Ръководител на проучванията, които приключиха на 10-ти август е проф. д-р Иван Христов, а в състава на експедицията участваха инж. Кирил Велковски – геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов – геодезист от фирма Картпроект, както и водолази от Общински водолазен център в Созопол.
Проучванията са естествено продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни при които бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилице, стрктури от късноантичната епоха и средновековен манастир.
Монитор
