Гностиците-анонимни алкохолици от Северозападна България забелязаха в любимата си рубрика „Монитор Сиеста“, че предишната ни тема „Как се пие в Северозапада“ получи голям обществен интерес. Прочетоха я, кажи речи, един стадион хора. Некои региони даже се обидиха, че не сме ги споменали. Извиняваме се и обещаваме, че сме подготвили и други норт-уест изненади, които засега ще запазим в тайна.

 

Още по темата:

Днес обаче ще си поговорим за селски футбол. Молим никой да не се обижда този път, защото селският футбол е бащата и майката на професионалния такъв. Именно от градчета и селца са тръгнали много от великите таланти. И на Мохамед Салах в родната му страна му викаха „селянчето“, ама момчето израстна и сега е „принцът на Египет“.

 Не знам как е в селските дивизии в Египет, но в България на селски мач се ходи след добра питейна подготовка. Семки чоплят само аматьорите и ученичките, които коментират мача така: „Малиии, тоя десетката (10-ти номер от гостуващия отбор -б.а.) е много готин“.

Баш запалянковците си мезят на стадиона с домашна пушена сланина и кървавица, тънко нарезани на страница от спортен вестник. Кърка се винце от бебешко бурканче или водка от патронче. Навсякъде из Искърското дефиле, като почнем от сериозни градове като Своге и стигнем до селата, стадионите обикновено са близо до реката. Затова се случва по време на пролетните дъждове теренът да се наводни и пред сектор „Гости“ може да хванеш две кила шаран.

Много по-често обаче голем шаран може да видиш под рамката на някоя от двете врати. Виждал съм един такъв кюфте-вратар, 155 сантима висок, 100 оки тежък, капитан на отбора. Неговият отбор падна със седем парцала. 

Виждал съм още на селски мач един съдия, който дойде да свири с чисто нова „Лада“ седмица, която светеше като на гявол окото. Този съдия беше малко нещо „пее в час“ и поряза лошо домакините, а мачът си беше дерби за влизане във „В“ група. Публиката на домакините бяха все яки момчета – каменоделци, шлосери и трактористи, подгониха „пее в час“ съдията и обърнаха чисто новата му „седмица“ по таван. Полицайчето, което охраняваше дербито, пребледне три пъти.

Насилието си е сериозен проблем в селските групи. Там „публика и отбор са едно цяло“ и при конфликтна ситуация или спорно съдийско отсъждане става страшно меле. Ето защо и футболистите в аматьорския футбол са малко шкембелии, понеже освен да го гонят топката, трябва да въртят и юмруци.

На мач в Бов се ходи, след като домакините, кварталният от Своге и местният овчар изгонят козите и овцете от стадиона, които баш тука намират тучна паша. Тукашният стадион е хубавец, наврян в едни изсечени скали, баш като на „Спортинг“ (Брага). А това с козите, дето бръстят тревата, е много практична работа, щото малък отбор като „Скала“ (Бов) не може да си позволи косачка и човек за поддръжка. Дърдонките пък наторяват почвата и поддържат терена в отлично състояние. Затова и на „Ещадио Мунисипал де Бов“ традиционно се провежда турнир за амтьори с крупни отбори като  ФК „Айдук”, „Бесни стари пенсии”, „Валяците”, „Курило”, „Гадните Джиджовци” „Селесао”, „Безделниците” и „Филмарите“. Тези последните, се викат така, щото много се филмират по време на мач.

Няма как да пропусна любимия Врачански край, където на селски мач се ходи гол до кръста и пиян на нерез. Врачанската агитка все търси некой да му понамести кокалите, особено ако е от „Левски“ или от Мездра. Вечно актуално е традиционното скандиране: „Бийте отдалече, вратара имги а слаб“.

Селските отбори ритат най-вече в аматьорските окръжни групи, а също и по турнири, свързани с локални панаири и сборове. Премията обиикновено е две щайги бира, печено ягне и по щафета шпек салам на играч, осигурени от местната верига магазини.

Оказа се обаче, че между 1950 и 1984 г. в България си се е провеждало селско първенство между отбори от цялата страна. Първият шампион е „Владислав“ (Джулюница). От Джулюница е известният бивш сумист и сега треньор в своя собствена школа Калоян Махлянов-Котоошу. Селски шампиони са ставали още някои други отбори като „Урожай“ (Пордим), „Космос“ (Куртово Койнаре), „Житен клас“ (Житница). А пък „Бачи Цеко“ (Хайредин) си е направо гранд, защото е ставал селски национален първенец цели два пъти. Не съм запознат с историята на „Бачи Цеко“ (Хайредин) нито кой е този Цеко, на когото е кръстен отборът. Но според местни краеведи там са играли големи звезди на футболния небосклон като Ярето, Брънз, Мрътвия, Кьорчията, Джаджера и други.

Всеки може да извади любопитни имена на селски отбори от Google, повярвайте, много са. Но лично на мен най-любими са ми „Див пръч“ (с.Камена) и „Луда коза“ (с. Яворница). Може би щото символиризат мъжкото и женското начало, знам ли, но според мен между „Див пръч“ и „Луда коза“ ще стане супер яко дерби.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

5 женски коли, които вече не се произвеждат, а много ми липсват

Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Последното писмо на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Ако го нямаше този ден (за Шрек, Мавзолея на Георги Димитров и Вашку да Гама, но не от село Рупча)

Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.