П оредна тежка загуба за българската култура – отиде си големият литературовед, литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик и университетски преподавател проф. Никола Георгиев.
Поредна тежка загуба за българската култура – отиде си големият литературовед, литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик и университетски преподавател проф. Никола Георгиев.
„Неговата последна заръка е изпращането му да стане в най-тесен семеен кръг. Моля за разбиране и тишина“, написа във Фейсбук съпругата на учения, който през ноември щеше да навърши 82 години.
Повече от 45 години проф. Никола Георгиев преподаваше по нестандартен и увлекателен начин теория на литературата в Софийския университет. Беше любимец на поколения студенти филолози, които се тълпяха на неговите лекции, дори и да не беше техен пряк преподавател. Редовно ги посещаваха и възпитаници на други специалности. Наричаха го Господ или Малкия Аристотел. „Дълбок поклон! Един от моите преподаватели, които ще помня! Благодаря за отношението към езика и културата, която ми даде проф. Георгиев!“, е само един от многото отзиви в социалните мрежи по повод кончината на големия интелектуалец. Той принадлежи на журналиста и мемоарист Георги Тошев.
Преди промените проф. Никола Георгиев е смятан за дисидент, дори през 60-70-те години правят опити да го уволнят, защото преподава „буржоазни идеи“ и отказва да стане член на БКП. След 10 ноември 1989 г. също не е сред любимците на властта, защото страни от нея и се отнася с презрение към политическата класа. Канят го за културен аташе, посланик, дори за президент, но отговорът му неизменно е „не“.
Никола Георгиев е роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“, а по-късно става доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“. Ръководил е Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991-1995). Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознание на XX век. През 2000 г. става лауреат на Хердерова награда за литература.
Монитор
