Отговорността трябва да идва отвътре

Отговорността трябва да идва отвътре

„Внимавайте на пътя, това не е шега работа. С единия крак натискате педала, с другия сте в гроба“! Това ни казваше лекторката по време на шофьорските курсове преди няколко години. Колкото и страшно и ненужно драматично да ми се струваше това изречение тогава, днес то все още кънти в ушите ми.

Чувам го, когато аз самата сядам зад волана, чувам го и когато разбирам за поредната катастрофа със загинали или ранени. Чух го и вчера сутринта, когато два микробуса и 5 леки коли се сблъскаха и раниха четирима.

В действителност войната на пътя е жестока. Живеем на ръба, сякаш животът е подвластен на нашата воля, а ние сме безсмъртни великани. А всъщност сме крехки като яйце в ръцете на непохватно дете, всяка грешка, всяко натискане на газта може да бъде фатално.

Оказва се, че въпреки влошените метеорологични условия и намалената видимост вследствие на гъстата мъгла в района на автомагистрала „Струма“, именно човешкият фактор се е оказал ключов при мелето от общо 7 моторни превозни средства. Несъобразената скорост и неспазването на дистанция са довели до големия сблъсък, който по чудо се размина без жертви.

При подобна пътна обстановка дори шофирането с 50 км/ч. може да предизвика инцидент, а „залепянето“ до колата отпред е чисто безумие, като се има предвид невъзможността да се реагира, ако тя внезапно спре при препятствие на пътя. Освен това районът е характерен със замъгляванията си заради близкото местоположение на река Струма. Това би трябвало само по себе си да бъде предпоставка за по-внимателно шофиране и спазване на всички гаранти за сигурност.

Изглежда обаче, унесени в задачи за деня, често забравяме за предпазливостта и натискаме газта, за да стигнем по-бързо до работа или до дома си. Безразсъдно продължаваме към целта си, неосъзнавайки последствията, които нашето невнимание могат да предизвикат. Някакво централно изключване щом седнем зад волана, което много често е сред причините за тежките пътни произшествия у нас.

Макар множеството призиви на полицията през изминалите седмици, водачите не се вслушаха, а с типичното байганьовско презрение към катаджиите, отминаваха съветите на специалистите. Това не е и нещо ново – борбата с пътния травматизъм продължава с години и макар да се забелязва намаляване на тежките катастрофи в статистиките на полицията, този проблем не може да бъде ликвидиран. Че няма да изчезнат съвсем, е повече от ясно, но поне да се придържаме в едни смислени и поносими граници.

Всичките кампании и проверки от органите на реда не могат да накарат хората да осъзнаят крехкостта на своя живот. Тази промяна трябва да дойде отвътре – с отговорността на всеки, който сяда зад волана с ясното съзнание, че от действията му зависи както неговия, така животът на всички останали.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.