Не бива да се отричаме от свободата, защото това осакатява нашата душа отвътре, казва в интервю за "Монитор" едно от лицата на демократичните промени в Русе

- Отец Стефан, вие сте едно от лицата на демократичните промени в Русе. Какво си спомняте от онези бурни времена преди 30 години?

- Три десетилетия са сериозен период, тогава бях млад - на 37 години. Събитията ни свариха неподготвени, но в същото време случилото се на 10 ноември ентусиазира повечето хора в България. Тогава още не знаехме, че това е вътрешнопартиен преврат, но не си и задавахме такива въпроси, просто бяхме удовлетворени от случилото се. В СССР перестройката беше започнала няколко години по-рано. Следяхме събитията там, очаквахме да се случи нещо и тук, но то не се случваше. И когато стана, го посрещнахме с голяма радост и надежда. Малко след 10 ноември се създаде Съюзът на демократичните сили (СДС) от няколко организации. И тук, в Русе, се основа СДС. Помня, бяхме се събрали в Клуба на дейците на културата. Последваха митинги, събрания, на които дискутирахме, пишехме декларации по всички актуални поводи. И така, без да имаме някакъв опит, без да имаме някаква яснота, стремежът ни беше да излезем от това общество на липса на свобода и на тоталитарни ограничения във всичко. А последните години бяха и години на лишения, на празни магазини, дори на фона на това, което вече ставаше в СССР. Там беше се появила свободната преса, а тук нямаше трибуна дори за една свободна дума. Всичко това беше нашият двигател.
Впоследствие научихме, че станалото е вътрешнопартиен преврат и си обяснихме нещата. След като толкова години сме били сателит на СССР, а там вече бяха започнали промени, тук Тодор Живков държеше цялата власт и стопираше всички подобни процеси. Само дето не можеше да забрани съветските издания. Спомням си, че през последните година на комунизма се бях абонирал за всички големи съветски литературни списания, където започнаха да излизат романите на дисидентите, за вестници, за други списания. И като следяхме какво става там, беше ясно, че тук също трябваше да се случат тези промени. После си обяснихме, че този вътрешнопартиен преврат е за съгласуване на българската политика със съветската, като целта е била да се преустрои социализмът и да се отстранят онези най-крайни форми на репресии - арести за всяка свободна дума, за всяко свободно мнение, а не да се променя въобще социалистическото устройство на държавата. Неслучайно думата гласност стана нарицателно за тези промени, а тук имаше пълна липса на гласност. Та това е била явно целта на преврата на 10 ноември. Но енергията на обществото се отприщи, както се казва, духът беше пуснат от бутилката и не можеше да бъде върнат обратно. И нещо друго искам да кажа по мое наблюдение. На самите извършители, тоест на комунистите, им се услади вкусът на капитализма повече, отколкото на социализма. Те бяха облагодетелствани най-много от промените, защото голяма част от тях получиха пари наготово от задкулисни сделки и така станаха назначените капиталисти.

- Случайно ли един свещеник стана лице на промените в Русе? Какво беше да се служи преди 10 ноември?
- През комунизма църквата беше една от най-подтисканите. През първите години след 9 септември 1944-а репресиите над духовници са ужасно тежки и тогава църквата е дала много жертви. Най-голямото престъпление в Русе бе събарянето на обичания храм „Всех святих“. Впоследствие нещата придобиха една по-завоалирана форма, но църквата беше елиминирана от обществения живот. През Възраждането, преди Освобождението и десетилетия след него тя е била лидер на духовните и обществените промени в държавата, докато през комунизма беше притисната в ъгъла и ми се струва, че беше съвсем естествено да потърсим средства и начини за възвръщане на мястото й, както е във всички нормални демократични общества в света. Това беше мотивацията и така започна. За съжаление днес, през ретроспективния поглед, бих казал, че църквата не успя да извоюва своето полагащо й се място като авторитет в живота на нашето общество. Защо? Защото се случиха много грешки, а и защото бяхме неподготвени. Когато бяха отворени досиетата и разсекретени много документи, видяхме, че църквата е била направена като част от тоталитарната система. Тя именно затова е тоталитарна, защото овладява всичко - така е при комунизма, така е при националсоциализма, при фашизма. Всичко това, може би, е лишило църквата от онази енергия, която е имала през Възрожденския период.
- Бяхте депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание. Полезен ли се чувствахте тогава?

- За съжаление, ако трябва да дам една самооценка, както споменах, промените тръгнаха в друга посока. Спомняме си тези силови групировки, които се появиха точно по това време - ВИС, СИК, множеството убийства на криминални личности от подземния свят. Обществото тръгна в една посока, ако можем да говорим за посока търсенето на начини за забогатяване през глава на тези именно хора от подземния свят, на сивата икономика, на приватизацията, която само симулираше пазарна. И някак си всичко духовно остана на заден план. Духовните ценности се оказаха ненужни на нашето общество. Ние не успяхме да предложим в дневния ред тези ценности да заемат своето място - не като натрапени, а като необходими и търсени. И моята роля в Народното събрание се изразяваше в тази посока – имам внесени десетки предложения за промени в някои закони. Като председател на Комисията за жалби и петиции в 36-ото Народно събрание съм се занимавал с много лични проблеми на хора, които изпращаха писма, а те бяха стотици на ден, и съм се опитвал да помагам. Но това е една нищожна част от всичко, което можеше и трябваше да се случи, а именно да бъде изградено едно духовно и справедливо общество.
- Кога у вас настъпиха първите разочарования?
- Настъпиха постепенно и паралелно с всичко, което се случва, като например когато беше съставено с подмолни средства правителството на Любен Беров, когато почна именно криминализирането на държавата, икономиката на цялото общество. После – когато последва финансовият колапс по времето на Жан Виденов – всичко това бяха години на големи разочарования. Но от друга страна, никога не съм имал двоумение, че свободното общество с всичките проблеми, които го съпътстват, е по-добро от комунистическия тоталитаризъм.
- Как СДС от партия на промените се превърна в малък политически фактор?
- СДС влезе във властта като силна партия. Впоследствие се разцепи, образува се ДСБ, и така постепенно престана да бъде фактор в обществото. Паралелно с това се случваше и спад на обществената енергия, която в началото беше огромна, но за съжаление, пропиляна. На мен ми се струва, че обществото оттегли своята подкрепа от СДС не заради извършените реформи, а заради недостатъчното и неистински реформи. Защото с онази обществена енергия можеха да бъдат осъществени действително кардинални реформи, което не се случи. Промените някак си се случваха твърде бавно и неориентирано.
- Къде беше грешката?
- Грешката беше в нас. Демокрация е политически термин, политическо понятие. Демокрацията изисква етика. Ако ти използваш свободата да ругаеш, да крадеш, ако не се научиш на самоконтрол, на уважение към закона, това не е демокрация. Така че когато човек няма вътрешен самоконтрол, много лесно свободата се извращава в слободия. Това е основно нашата грешка. И се надявам, че следващите поколения ще направят по-добро това, което ние наричаме неосъществени мечти, и един ден все пак ще имаме истинско демократично и свободно общество. Пак казвам, няма по-голяма ценност от свободата, защото тя носи вътрешно удовлетворение. Не бива да се отричаме от нея, защото това осакатява нашата душа отвътре.
- Как щяхме да живеем сега, ако не се бяха случили промените през 1989-а?
- Не искам да си помисля какво би било обществото, ако днес продължавахме да живеем в комунизма. Колкото и разочарования да са съпътствали промените, всичко е много по-добро от това, което беше до 10 ноември, защото за мен най-голямата ценност е свободата. Демокрацията не е нещо, което идва наготово. Спомням си едни думи на Роналд Рейгън, че свободата не е никога на повече от едно поколение от изчезване. Демокрацията се е изграждала дълго и е минавала през множество трудности, проблеми, препятствия. Тя не идва наготово, не идва лесно, идва с борба, но ние някак си сме склонни бързо да се отчайваме, не сме способни да следваме цел. Най-важното е, че имаме свобода да грешим и да поправяме грешките си, а не ни се спуска всичко като партийни директиви отгоре, които ни казват какво трябва да се прави. Свободата е най-висша ценност.

Визитка:

Роден е през 1952 г. в Русе

Средното му образование е по специалността „Навигация“ в Корабния техникум в родния град

Завършва Духовната академия в София

Вече 40 години е свещеник

От ръкополагането до сега служи в една и съща църква - „Свети Николай“

Председател на СДС в града през 1991 г.

Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини