Отец Георги Тодев пред

Отец Георги Тодев пред "МОНИТОР": Емигрантите раждат в чужбина, но кръщават децата си в България

Чудодейната икона „Златна ябълка“ помага срещу безплодие

* Нужно е вероучение в училищата, улицата отвръща младите от Господ, казва в интервю архиерейският наместник на Хасково и Кърджали

- Отец Тодев, чудодейната икона на Божията Майка „Златната ябълка“ е от няколко дни в храма „Успение Богородично“ в Хасково. С какво е уникална тя?

 - Чудодейната икона на Божията Майка, която миряните наричат „Златната ябълка“, се пази в храма в кв. Горни Воден на Асеновград и води своето начало от 17-и век. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй нареченият празник „Златна ябълка“. В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.

 - Защо „Златната ябълка“?

 - Названието идва от богатата й украса, която е направена от вярваща жена. Като знак на почит към Светата майка, която е помогнала на тази мирянка да превъзмогне своето безплодие. Според преданието свещеникът вече нямал от осветения хляб и дал на жената една ябълка, оставена пред иконата. Случило се чудо и тя, която от дълги години била бездетна, заченала. След това в знак на благодарност дарила средства за златните ябълки, които са вградени като украса в иконата.

 - Наистина ли тази икона помага на бездетни жени?

- Имаме искрени споделяния на десетки, може би стотици жени, че иконата им е помогнала да заченат и да имат деца. Думите им се потвърждават и от свидетелствата на други миряни. Защото, преди да се докоснат до иконата на Божията майка, те дълги години не са зачевали. Чудодейната й сила се увеличава многократно, ако жената, която има нужда от помощта на Божията майка, преспи в храма, в който е иконата.

 - Как се отстоява вярата в наши дни, има ли духовно възраждане в България?

 - Възраждане има. Има надежда, но все още нацията не е преодоляла напълно раните от тези 50 години социализъм и атеизъм. Но има светлина и надежда за народа ни, това е безспорно. Пътят към вярата всеки намира сам. Но обществото и държавните институции е добре да помагат, а не да са безразлични. Нужно е да има часове по вероучение в училище. Защото семействата, които са основата на обществото, не винаги са религиозни, не всички родители са се обърнали към Христа. А улицата насажда пороци към подрастващите, тя отдалечава младите хора от Вярата и от Господ. Затова е добре да им помагаме всички, за да намерят верния път.

 - Може би на първо време поне неделни училища?

 - Да, това също е добре, но те трябва да са в самите храмове. Ако е извън храма неделното училище, става нещо като лекарски кабинет или обикновен кръжок. Къса се духовната връзка. Нужни са и повече Библии, които да се разпространяват. В момента има организации, които раздават безплатни Библии. Но те не са православни. А хората ги вземат, защото не се налага да плащат, за да четат Божието слово.

 - Нужно ли е да се спазва стриктно църковният канон?

 - Всеки сам за себе си избира. Важното е да се избере доброто пред злото. Да се приеме Вярата пред Бездуховността. Всеки сам определя колко да спазва канона. Много по-важно е да се приемат ценностите, които християнската вяра налага. Семейството, грижата за децата, смирението, помощта към по-слабите и бедните. Важното е да намерим пътя към Господ, а не толкова формата и канонът. Много е лично и всеки избира сам.

 - Вие много често давате пример с делата си. Как се тегли личен кредит, за да се купят камбани за църква?

 - Постъпихме разумно. Решихме, че с Божията помощ ще живеем и отгледаме децата си и без тези средства. Използвахме ги за снабдяването на храма „Св. Димитър“ в Димитровград с нови камбани. Доставихме ги от Гърция. Те са прекрасни. Бяха едни от първите електронни камбани в български храм.

 - Това е било през 2002 година. За каква сума става въпрос?

 - Не искам да парадирам със суми. Да речем, че е можело тогава да си вземем една по-нова семейна кола. Вече нямаше да я има, щеше да е скрап. А камбаните ще радват миряните и ще служат на Вярата още десетилетия.

 - Вашата скромност и смиреност е всеизвестна. Вие организирате доброволци и строите с двете си ръце манастира „Свети Мина“. Докъде стигна строителството?

 - Манастирът се намира между Димитровград и село Крум. Върви бавно, но напредваме. Идват хора, когато могат. Не са много, но идват. И аз винаги , когато не съм на служба и имам лично време, съм на строежа. Това не е нещо ново. Църкви и манастири се градят от хората. А духовниците като служители на Господ е добре да им даваме пример и насока.

 - Това ли сте новите бригадири на Димитровград?

 - Може да се каже. Пазим традициите на града. Всъщност, без да подценявам огромния ентусиазъм на бригадирите от онова време, е имало хора, които не са дошли съвсем доброволно. Свещениците са били едни от тях. Няма нито един свещеник, който е бил съвременник на бригадирите и да не е бил въдворен на обект. Димитровград е построен и от свещеници. Така че строителството не ни е чуждо.

- Защо сте станали свещеник чак на Христова възраст. Имали ли сте образованието?

 - При социализма беше трудно с това образование. Бил съм 12 години началник склад в една фабрика. В Димитровград, „Тракия“ - произвеждаше работно облекло за цялата страна. Такива бяха времената. Явно не съм бил готов да служа на Бог. Семинарията, образованието, кръстът и расото не те правят свещеник. Това е избор на сърцето. Трябва не само да приемеш Господ, но и отговорността да му служиш. А за това трябва зрялост.

 

- С какво българската вяра е уникална?

- Уникална е, защото с нея сме оцелели като народ. Вярата е закриляла България и българския род в най-трудните и бездуховни времена. Закриля ни и днес. Милиони българи потърсиха препитание извън родината. Имаме много емигранти, само от неголям град като Димитровград хиляди живеят в Испания и Англия. Децата им са родени в чужбина. Но ги кръщават тук, в родината. Това е надеждата. Вярата ни е съхранила през вековете. Оцелели сме като народ и нация благодарение на нея. Сега в тези трудни години, когато светът преминава през пандемия, вяра ни е необходима повече от всякога.

 

Визитка:

* Роден е през 1955 година в село Ябълково, община Димитровград

* От 1969 до 1975 учи в Духовната семинария и богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

* При социализма работи като началник склад в бившата фабрика „Тракия“ в Димитровград

* Ръкоположен е за дякон на 18 януари 1990 в Асеновград, когато вече е в Христовата възраст

* През 2002-а семейството му изтегля потребителски кредит от банка. Използват средствата за осигуряване на нови камбани за храма „Св. Димитър“ в Димитровград

* В свободното си време организира бригадири, които строят манастира „Св. Мина“

* От 2012-а година е почетен гражданин на Димитровград

* От 2012 е Архиерейски наместник на Хасковската духовна епархия, която обхваща областите Хасково и Кърджали

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.