Отчаяни времена

Отчаяни времена

„Изключителни герои в изключителни обстоятелства“. Така навремето госпожата по литература обясняваше накратко за какво се говори в приключенските романи. Пречупено през призмата на съвремието, може да се каже, че днес всички сме герои в отчаяни времена, които изискват отчаяни мерки дори когато искаме просто да се печем на плажа.

Туроператори алармират, че туристите се бутат на плажовете по Черноморието ни. Видиш ли, няма свободни места нито в платените, нито в безплатните зони. Ама то как да има, като се бута цялата фамилия, помъкнала половината покъщнина за единия плаж? Разбира се, това е само една от причините плажовете ни да се пълнят бързо дори в началото на сезона. Има още редица фактори, поради които едвам смогваме да си намерим местенце, че да се насладим и ние на слънчевите лъчи и на шума на вълните. Да тръгнем оттам, че българският турист е първенец по това да си изнася половината имущество за едното плажуване. То не са чадъри, кърпи, столове, маси, че и шатри, бе! Шатри! Ало, мой човек, нали идеята е да се насладиш на природата, да се докоснеш до нея?! За какво тогава изнасяш цял къмпинг на тъй или иначе тясното място за плаж, след който и не чистиш? И така стигаме до втората причина.

През последните години се счупиха да застрояват красивото ни Черноморие, което иначе по нищо не отстъпва нито на френския Лазурен бряг, нито на гръцките островчета, дето са до нас. Попиляхме се бетон да леем, стени да вдигаме и асансьори, видиш ли, да правим и това само защото страдаме от криворазбраната мечта да слеем лятото и цивилизацията в неделимо цяло. А дали това е идеята на почивката изобщо и още повече на отдиха до морето? Нали човек иска да се откъсне за малко от лудницата в града, да не му се налага да търпи шума, а още по-малко и да диша мръсните изпарения на автомобили. Но, уви, застрояването си е нещо като национален спорт у нас, друг е въпросът колко от натрупаните по брега имоти се използват, пък да не говорим колко качествено се изграждат новите ни панелни комплекси.

И още нещо. Как няма да бягаме по гръцките плажове, като тук сами се целим с камъни по главата? Оплакваме от застрояване и от това колко е претъпкано и фраш в курортите, ама и нищо не правим, че да променим положението. А на всичкото отгоре замърсяваме, защото явно толкова ни позволява акълът и възпитанието. Сигурно на всеки наш турист му се е налагало да маха от ръката на детето си, играещо в пясъка, някоя и друга цигара, мръсна салфетка и кой знае какво още. Толкова за елементарното възпитание и хигиенни навици. Затова после ще се бием по плажа за този и онзи чадър или шезлонг и по същите причини ще бягаме към Гърция и Турция.

Ето колко са отчаяни времената, в които живеем, защото забравихме какво е да си човек на планетата, която не е на всеки от нас поотделно, а на всички нас заедно и която ще продължи да съществува много след нас, дори и да искаме унищожението й само за да възкликнем варварски „След мен и потоп!“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.