0

И нициативен комитет за честване на 800-годишнината от създаването на Ивановския скален манастир "Св. Архангел Михаил" беше представен в Русе. Светата обител е в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Инициативен комитет за честване на 800-годишнината от създаването на Ивановския скален манастир "Св. Архангел Михаил" беше представен в Русе. Светата обител е в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Идеята на комитета е юбилеят да бъде честван на национално ниво, заради новите научни данни, които значително променят мястото и значението на манастира и на неговия пръв игумен св. Йоаким Ивановски в живота на средновековната българска държава.

Планирани са събития в самия манастир в Русе, Иваново, Червен, Велико Търново, София, Атон и Яш (Румъния). Представяне на събитието и на манастира са предвидени в българския парламент и в Европейския парламент в Брюксел, както във Вселенската патриаршия и патриаршиите на Сърбия и Румъния.

Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13в.

от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността образуват скалния манастир "Св. Архангел Михаил". През целия период на Второто българско царство манастира е поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята".

През 14в. Ивановският скален манастир е център на исихазма. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 18в. светата обител отново е обект на поклонение от вярващите.

Ивановският скален манастир е недействащ и представлява

своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии

издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом. Помещенията се намират на 32 м. височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. Ивановската обител е най-известна от групата, скални манастири в Добружанския район. Църквите при Иваново са част от множеството скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода 10 -14в. превръщат долината на р. Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Ивановски манастир - Стенописи в църква Св. ТеодорИвановският манастир обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14в., изобилстваща от антични мотиви – голи женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски и др. Сред тях е т. н. врязан надпис на Иво Граматик, датиращ от края на 13в.

Главната църква в Ивановския манастир - "Света Богородица"

- е изсечена на височина 38 м. и е изписана отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях могат да се различат сцените "Тайната вечеря", "Влизането в Йерусалим", "Св. Йоан Кръстител", "Страстите Христови", изображения на Апостолите и други светци. Запазени са ктиторските портрети на българските царе Иван Асен ІІ и Иван Александър, както и на други представители на владетелските семейства. Интересен е и паралкиса "Господев дол", които е сред най-богато украсените със стенописи помещения. В издълбания отвор се вижда "Благославящият Иисус Христос", а в олтарната ниша са изобразени сцените "Успение Богородично", "Възнесение Христово" и "Слизане на Христос в ада". В един надпис-изповед на стената се споменава, че на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер.