От сутринта помагам на бай Крум

От сутринта помагам на бай Крум

Истински случай по време на социализма в едно пазарджишко село. Назначили нов председател на ТКЗС-то, за младите пояснявам – Трудово кооперативно земеделско стопанство. Видял началникът, че работата не върви и решил да направи проверка. 

Един ден тръгнал да обикаля из стопанството.

- Бай Круме, ти какво прави днес след като свърши оперативката? - попитал той един от бригадирите.

- Честно казано, нищо, другарю председател - отвърнал мъжът.

- А даде ли задачи на хората?

- Дааа.

- Хайде да видим.

Влезли в работилницата на шлосерите и там се въртят трима.

- Бай Пене, ти какво свърши днес? - попитал председателят един от тях.

- От сутринта помагам на бай Крум. Питай го! - уверено отвърнал Пене.

Ето така петилетният план се изпълняваше за 3 години и аха да цъфнем и вържем.

Спомняте ли си сюжета на филма „Кит“, българска комедия, заснета през 1967 г., но излиза на екран чак през 1970 със значително цензурирана версия?

В сатирата с участието на великите Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Григор Вачков се разказва за улов на цаца, която в отчета нагоре по ръководните нива става кит и следва умопомрачително тържествено посрещане на риболовците. В този филм се ражда и безсмъртната реплика: „Цаца, ама риба! Риба, ама цаца!“.

И като говорим за осмиване на недъзите на плановата социалистическа икономика, си мисля, че сюжетът на „Кит“ е близнак с прекрасно творение на народния гений по този повод.

Първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков поискал отчет какви са „добивите“ в овцевъдството. На най-ниско ниво във въпросните ТКЗС-та дали отчет, че годишно от една овца се ражда по едно агне.

От началник на началник по институциите и партийните комитети цифрата нараснала на 10. Като чул отчета, Живков се зарадвал и наредил: 9 от агнетата на една овца да остават у нас и едното за износ. Та всичкото едно отишло зад граница.

Какво да кажем пък за култовите реплики от поредицата филми „Баш майсторът“?

То не са: „Ше ти сложа шапката“, „Прасето е животно – иска грижи“, „Субективният фактор е не просто обект, но и субект на управлението“, „Че чекаш ТЕЦ-а, мой човек!“, „Мене дека едни заби са ме болели, а за другото – иииизобщо“, „Болат ме забите... не моем без мезе!“, „Не съм виждал досега такъв шеф, другарю шеф!“, „Абе дзвер беше, ама и човек!“, „Пари ми дай – акъл не ща!“, „Заболеааа ме нервите!“ и т.н.

И няколко десетилетия по-късно се оказва, че нищо ново под слънцето. Наследниците на Баш Майстора продължават да шетат и да ни късат нервите, точно като мошениците, възпети във филма „Топло“. Копаят дупки всякакви, извършват услуги всякакви и с любезното ни съдействие ни се качват на главите, а ние им се мазним да не ни сложат шапка в камината.

Кой е този, който не се моли тайничко да попадне на читав и добронамерен майстор, защото ако се ядоса и му запуши камината никоя Федерация на потребителите и „Чети етикета“ няма да му помогне. „Където е текло, пак ще тече!“, обобщава непреходната важност на професията си майсторът на покриви Пешо.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.