Ако попитате някой дали се сеща за позната акушерка, сигурно единствената асоциация, която ще направи, е с името на Емилия Ковачева. Жената, обвинена в побоя над бебето Никол по време на нощно дежурство.

Сигурно всеки е запечатал в съзнанието си тази трагедия - записите, репортажите, асоциациите, които правехме с Чехов... Ако трябва да бъдем честни, май се сещаме за тази професия само покрай Бабинден. Отново дойде 21 януари, отново ни представят тревожна статистика, с която експерти за пореден път бият камбаната, че акушерката е на път да бъде добавена като изчезващ вид в Червената книга. А това не е просто професия. Това е кауза, защото помагаш на някой да дари живот. И в миналото ролята на тази жена е била голяма. Връзката и доверието между нея и майката са били непоклатими. Нещо, което днес го няма. Или се среща много рядко. И сега разсъждаваме само върху статистиките, които непрекъснато напомнят, че за последните 20 години броят на акушерките у нас се е стопил наполовина. Почти няма кандидати, почти няма лечебно заведение, в която да не изпитват недостиг на кадри. Видях го с очите си, когато постъпих в болница непосредствено преди да родя дъщеричката си. Акушерките там масово работеха на по няколко места, за да успеят да си осигурят една нормална за живот заплата. Някои работеха в медицински центрове, други отглеждаха деца в семейства. Чудех се как издържат тези жени да препускат между тежките дежурства. И след това обясняваме всичко с“бърнаут“ или синдрома на прегарянето. Цитираме Чехов и „Спи й се“...А причините са закотвени много по-дълбоко. Знаете ли, че по последни данни у нас има градове с по 25 акушерки? По-голямата част търсят спасение в чужбина, където заплащането е в пъти по-високо, а малцината, които завършват специалността у нас, дори не се реализират по нея. А тези, които работят в момента в наши болници, са предимно в пенсионна възраст.

А съветите и грижите на една акушерка могат да дадат много на майката, да я подготвят за съвместния й живот с бебето, да я насърчат. Все пак всяка жена изпитва страх от неизвестното, когато напусне болницата. Мисля си, че трябва да върнем престижа на тази професия, точно както се случи с учителите. За първи път от много години насам започват да се забелязват наченки на някакъв ренесанс. Плахи, но ги има. Поне на мен така ми се струва. Експерти също отчетоха, че след приетото увеличение на заплатите, има желаещи за учители. Когато стъпките са постоянни, отварят пътеката. Защо това не се случи и с акушерките, с медицинските сестри, с лекарите? Всички имаме нужда от това. Най-вече ние, пациентите. За да не анализираме просто негативните статистики и за да не си спомняме черните истории. От „Спи й се“ до събуждането.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Здраве на тезгяха

Здравето на българина е поставено на тезгяха не от вчера. Оказва се обаче, че поредният модел, представен от здравния министър Кирил Ананиев (третият за една година - в това число не влизат опитите за промяната му преди повече от десет години), поставя лечението ни отново в положението на стока.

Пак каруцата пред коня

Повече от година след като пламна чумата в Странджа, сега едно след друго се появяват нови огнища в Северна България.