О т София до Варна по „Хемус“ готова през 2026 г. Автомагистрала „Хемус“ може да бъде завършена най-рано през 2026 г. Това стана ясно по време на работно заседание за развитието на стратегическите инфраструктурни обекти и за новата програма за ремонт на пътищата, свикано от вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Реалният срок е най-рано за година по-късно, но министърът изрази надежда пускът да стане с 12 месеца по-рано.
От София до Варна по „Хемус“ готова през 2026 г. Автомагистрала „Хемус“ може да бъде завършена най-рано през 2026 г. Това стана ясно по време на работно заседание за развитието на стратегическите инфраструктурни обекти и за новата програма за ремонт на пътищата, свикано от вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Реалният срок е най-рано за година по-късно, но министърът изрази надежда пускът да стане с 12 месеца по-рано.
Инж. Бисер Йорданов от АПИ обясни, че на най-дълго изгражданата автомагистрала в България откъм София тази година ще бъдат готови 12,5 км до пътен възел „Дерманци“. Експертът уточни, че
първият участък трябва да бъде завършен през април 2023 г.,
а при липса на пречки до края на тази година. Първият е с напредък на работата около 63%. Участък 2 ще е готов не по рано от ноември 2024 г., а третият през юни 2023 г. Участъците 1, 2, 3 с дължина от 52 км могат да се пуснат реално към края на 2024-та. Отсечката Буховци-Белокопитово пък може да бъде готова най-скоро - в края на май 2022 г.
За участъци 4, 5 и 6 и 9 с обща дължина 96 км има готови технически проекти. За 4 се очаква през март 2022 г завършване на отчуждителните процедури. Има ОВОС. Срок завършване 36 месеца. Сложността по тези трасета е по-ниска. Насипите и съоръженията са 3 пъти по-малко, както и вложените материали.
Участък 5 е с готов технически проект, към средата на годината се очаква да приключи и отчуждаването и към октомври ноември да има и разрешение за строеж. Отсечката трябва да бъде изградена за 3 години. При нормални обстоятелства участъци 4,5 и 6 трябва да са готови към началото на 2026 г. Последният от от тези три участъка е с най-дълъг срок за завършване 42 месеца.
За отсечките 7 и 8 с дължина от 76 км няма проект.
Предстои да се приеме ново трасе. Първите 15 км от седмия минават през свлачища и се налага да се направи изместване на север и нова екооценка. Там няма още отчуждения. За участък 8 причината е, че трасето минава през ловно стопанство „Черни Лом“ - Попово и там също трябва да има промяна. Строителството на тези две отсечки реално може да започне най-рано през 2024 г., а завършването им да стане в края на 2027 г.
Към девети участък от 12 км е и пътен възел „Буховци-Юг“ и отсечката може да се изгради до края на 2026 г. 98% от участък 10 вече са готови. Около 4 месеца трябват до края на май за завършването му.
Строителният министър попита присъстващите дали някога е имало реалистичен срок за изграждане на автомагистрала „Хемус“ през 2024 г. Инж. Йорданов отговори, че при подписването на договора през 2018 г. с държавната „Автомагистрали“ ЕАД за първите 135 км от Боаза до Велико Търново е имало планове да се довършат до 2024 г.. Недовършените обаче отчуждителни процедури по трасето са довели до голямото забавяне.
Вицепремиерът от своя страна припомни схемите с договорите за доставка на материали и за наемане на техника и попита как става тази „магия“. Инж. Иван Станчев, изп. директор на „Автомагистрали“ ЕАД обясни, че процесът е труден и за това не е най-чистият вариант. „Искахме тези фирми да са официални подизпълнители
за да може да си носят те отговорността
за изпълненото строителство. Сега при дефект отговорността остава на държавата, а също и разходите по ремонтите“, добави той и припомни, че тези договори са заварени за новото ръководство.
На съвещанието бе споменато още, че въпреки раздадените аванси на строителните фирми, за 2022 г. за работата по АМ. „Хемус“ ще трябват още 330 млн. лв.
За изграждането на друг голям инфраструктурен проект - скоростният път Видин - Ботевград стана ясно, че само за тази година за строителство там ще са нужни цели 640 млн. лв. От АПИ обясниха, че от 190 км, 80 км са в строеж. По отсечката Видин - Макреш се работи, като напредъкът е 5% и ще е готова втората половина на 2023 г. Условието това да стане е да се решат проблемите с пресичанията на пътя с далекопроводи, водопроводи, за чийто разрешения за строеж сега вървят съгласувания. По трасето един от най-големите проблеми може да има с откритата средновековна крепост по трасето между Макреш и Бела. На практика напълно готов е само обходът на Монтана, а обходът на Враца сега е само първокласно шосе, ще трябва да се достроява до четирилентов скоростен път.
На съвещанието бе повдигнат и въпросът за изграждането на скоростен път между Гюешево и Дупница, като маст от Коридор №8 към Скопие, който е част от разширена тенти мрежа на ЕС. Дължината му е 62 км. За него инж. Пламена Пацова поясни, че има предпроектни проучвания. „Няма обаче проектна готовност по сегашните нормативни изисквания. Тепърва трябва да се възлага проектирането. За него ще трябват повече от 2 години. Трябва да се направят по-детайлни проучвания и да се изберат нови трасета, като това ще отнеме минимум поне 4-5 години преди старта на строителството“, уточни тя.
ДНСК ще санкционира строителя на АМ „Европа“
Строителството на автомагистрала „Европа“, свързваща столицата с ГКПП-Калотина върви с пълна пара, но пътуващи по пътя от и към границата се оплакват от лошо обезопасяване на местата, където се работи. Това стана ясно още по време на работното съвещание в МРРБ.
Заснети кадри показват, окаляни бализи, които нощно време са трудно забележими. Във връзка с тези констатации министър Гроздан Караджов попита АПИ дали като възложители осъществяват контрол на обекта. Златка Петева от пътната агенция обясни, че строежът се реализира при временна организация на движение, която е одобрена. „В агенцията сме получавали сигнали и се реагира. Ежеседмично се правят проверки. Почти всеки ден се информира надзора и изпълнителя. Последните инструкции е да се добавят още бализи и те да се почистват редовно“, обясни тя.
Оказа се обаче, че в договора с изпълнителя нямало конкретни изисквания за обезапасяване на обекта и за това не са налагани и санкции от АПИ. „Областното пътно управление е било отговорно да следи за обезопасяване на обекта“, поясни Петева.
Лиляна Петрова, началник на ДНСК обясни, че е направена проверка и ведомството ще започне административни и наказателни производства, защото ЗУТ дава тази възможност, и ще се наложат законните санкции. Тя уточни, че при посещението на обекта се е убедила в неизпълнение на задължението на строителите да осигурят безопасни условия на строителната площадка.
В средата на 2022 г. участъкът между Драгоман и Калотина ще е готов. Връзката на магистрала „Европа“ от Храбърско до Северната скоростна тангента на София обаче ще се забави. За отсечката има технически проект, но няма одобрен ПУП. Отчуждителните процедури също не са приключили. Строителството по план трябва да завърши през 2024 г.
На „Струма“ отново се търси вариант за Кресненското дефиле
Три са основните варианти, от които ще се избира как да бъде изградена автомагистрала през Кресненското дефиле, обясниха по време на срещата от АПИ. Единият, за който „Монитор“ вече писа е дългият почти 15 км тунел. Вторият - двете платна да са по склоновете на Пирин на изток от сегашния първокласен път, минаващ през дефилето. Одобреният вариант с ОВОС е от 2017 г., като при него само едното платно за движение от Кулата към София е извън дефилето. Другото следва стария път по долината на реката. При подаването през 2019 г. на апликационната форма за финансиране обаче по него от ЕК са имали сериозни забележки и от АПИ са решили да се с съобразят с тях. По тази причина за развитието на проекта трябва спешно да се назначат спешно 3 работни групи. Първата МОСВ, а другите 2 от МРРБ. Те ще решат кой вариант ще бъде избран и ще му бъде правен ОВОС.
Тунел под Петрохан към началото на следващото десетилетие
При най-добра организация пускането в експлотация на тунел под прохода Петрохан може да стане през 2031 г. Това прогнозира инж. Пламена Пацова от АПИ вчера.
Според нея, проектирането може да бъде завършено до 2026 г., а пет години по-късно през 2031 г. да са готови новият път и тунелът. По думите й, правят се постъпки финансирането да е по инициатива „Три морета“, но все още всичко е само на подготвителен етап.
Общините на север от Балкана по пътя настояват шосето да е 2 по 2 ленти. Между Бързия и Монтана обаче това няма как да стане, защото от двете страни на трасето са ливади и върху тях е забранено да се строи.
Относно идеите за нови 3 моста през река Дунав между България и Румъния, инж. Пацова поясни, че преди време е имало разговори за втори мост между Русе и Гюргево. Едва след евентуално споразумение между двете страни обаче ще се уточни къде точно ще е мястото му, като от него ще тръгне и бъдещата автомагистрала между най-големия наш дунавски град и Велико Търново.
Монитор
