От първото лято на пандемията 25% повече плащаме онлайн с кредитни карти

От първото лято на пандемията 25% повече плащаме онлайн с кредитни карти

Средният размер на трансакциите през втората половина на 2020 година е 58 лева

В периода юли-декември 2020 г. беше отчетен ръст от 25% на броя на онлайн трансакциите с кредитни карти, сочат данни на една от големите банки в България.

По време на първото затваряне много българи започнаха да използват този финансов инструмент за онлайн покупки на храна и за покриване на ежедневни нужди като битови сметки. През втората половина на 2020 година онлайн покупките с кредитна карта отбелязаха впечатляващ ръст, особено имайки предвид двете затваряния през март и ноември, когато много хора преоцениха финансовите си планове и ограничиха някои разходи. Този ръст доведе до увеличение с 25% на общия брой на онлайн трансакциите. Това показва, че българите са готови да използват удобни финансови инструменти за дистанционно пазаруване и покриване на ежедневни нужди. Според данните на БНП Париба Лични Финанси в Българи средният размер на онлайн трансакциите през втората половина на 2020 година е 58 лева.

Друго доказателство за нарастващата увереност от страна на хората при използването на кредитни карти е фактът, че броят на покупките на стоки на изплащане на равни месечни вноски нарасна с 12,3%. Това е ясен знак, че въпреки продължаващата пандемия, българите са готови да продължат да потребяват и да купуват стоки за домакинството на кредит.

Най-често българите използват кредитните си карти за покупка на храна – 45% от трансакциите

са в супермаркети на големите търговски вериги, малки хранителни магазини и специализирани магазини за алкохол и цигари. Този дял е близък до първата половина на 2020 година, което показва че покупателните навици на българите не са се променили значително по време на пандемията.

На втора позиция са покупките в специализирани магазини от типа на „Направи си сам“, за бяла и черна техника, за ИТ техника, за дрехи, за козметика, за декорация на дома и така нататък. Броят на трансакциите в този сегмент също е близък до първата половина на годината. Експертите обясняват високия дял на този тип покупки с дистанционните работа и обучение, когато хората купуваха съвременни ИТ устройства – смартфони, лаптопи и таблети, за да бъдат постоянно във връзка по време на затварянето. От друга страна, през лятото и есента много българи направиха ремонт на домовете си, за да повишат комфорта на домашните офиси и класни стаи, и купуваха инструменти и материали на кредит.

На трето място с 15% са покупките на стоки и услуги за забавление и отдих

като онлайн поръчки на храна, хотелски резервации през лятото, покупка на семейни игри – бордови игри и ваучери за онлайн игри, онлайн поръчки на книги, пъзели и други. Този сегмент нараства с 3%, което се обяснява с второто затваряне, когато ресторантите не работеха с клиенти и хората поръчваха храна за вкъщи, и с факта, че семействата търсеха начини да прекарват по-добре времето си заедно.

На 4-о и 5-о място са плащанията за гориво и транспорт. Те формират близо 14% от всички трансакции. В този сегмент се наблюдава минимален ръст от около 2%, което се обяснява с летните пътувания и кратките ваканции през есенните празници. Хората използваха кредитните си карти, издадени от БНП Париба Лични Финанси в България и за покупки в заведения, в офиси на застрахователни компании и така нататък.

Българите използват кредитните си карти основно за плащания на стоки и услуги, а не за теглене на пари в брой. През втората половина на 2020 година 70,3% от трансакциите бяха на ПОС терминал, което е много повече в сравнение с 21,5% използване на банкомат. Това е стабилна тенденция, имайки предвид, че тези цифри са много близки до данните от първата половина на годината, когато съотношението ПОС-банкомат беше 70%-23%.

36% от плащанията с кредитна карта за периода са безконтактни.

Това се обяснява с развитието на технологиите във финансовия сектор и с желанието на хората да не докосват банкноти или ПОС терминали по време на пандемията. Средната стойност на безконтактните плащания е 27 лева, което е ръст от 5 лева в сравнение с периода януари-юни 2020 година.

Според данните от проучването в периода юли-декември 2020 година средният размер на трансакциите на ПОС терминал е 53 лева, което е повече в сравнение с първата половина на годината, когато беше 48 лева. От банкомат хората теглят средно 147 лева, което е ръст от 2 лева в сравнение с януари-юни 2020 година. С най-висока средна сума е преводът на средства от карта към банкова сметка – средно 749 лева. Шест месеца по-рано сумата беше 707 лева.

Около 7% от трансакциите са за покупка на стоки на равни месечни вноски

Бързо се възстанови от пролетния локдаун сегментът на употреба на кредитни карти за покупката на стоки на изплащане. През втората половина на годината беше отчетен ръст от 12,3% в сравнение с първото полугодие и към момента тези покупки са с дял от около 7% от всички трансакции. Това показва, че българите оценяват удобството за покупка на нов смартфон, телевизор или лаптоп само за няколко минути и за изплащане на стоките на равни месечни вноски. Така те си осигуряват стабилност на семейния бюджет, което е много важно в настоящата ситуация.

34% от трансакциите бяха за онлайн покупки на средна стойност 58 лева

Онлайн пазаруването става все по-популярно в България. Доказателство за това е фактът, че делът на онлайн трансакциите с кредитна карта в периода юли-декември е 34%. За сравнение през първата половина на 2020 година тази цифра беше 29%. През второто полугодие хората купуваха онлайн с кредитна карта дрехи, домакинска техника, стоки за забавление като книги, игри и пъзели, храна и напитки и така нататък. Средната стойност на онлайн плащанията е 58 лева.

Тенденцията за ръст на онлайн пазаруването се доказва и от последното издание на популярната класация „Топ 10 на изплащане“ за 2020 година. То показа, че онлайн покупките на стоки на изплащане с потребителски кредит нараснаха с 14%.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.