“Това си е чиста лотария,
с кого ще живееш в България.
С кого ще варите компотите,
c кого ще плющите бельотите.
Това си е чиста лотария,
c кого ще живееш в България,
с кого ще делите етажите,
"НАЗДРАВЕ!" с кого ще си кажете?!

Панелизация, панелизация
'come on baby this is what i need',
Цивилизация, цивилизация".

Едва ли има човек, който да не си припява песента към филма „Етажна собственост“. Като се замисля, в този текст е събрана цяла народопсихология. В него веднага изниква на преден план образът на българина, който се е барикадирал в панелката от соца. Моят дом е моята крепост. Това е мотото, от което цял живот се ръководим. Защото за българина да имаш собствено жилище е мисия от първостепенно значение. А отношенията между съседите винаги са били обект на литературен анализ. Всъщност винаги има нещо, което да сближи съкооператорите. Като в онзи прекрасен филм от миналото „Топло“, където се съюзяват срещу майсторите измамници, които оставиха зейнали дупки в целия блок. Та толкова за филма. Мисля си нещо друго. Едва ли има нещо, което може буквално да взриви междусъседските отношения, колкото изричането на две думи “парно“ и „домоуправител“. А връзката с домоуправителя на блока винаги е сложна и изпълнена с противоречиви чувства. Хващам се на бас, че едва ли у нас има кооперации, в които всичко да върви по мед и масло. Асансьорите да са нови, покривите поправени, а мазилката неолющена. Едва ли има и човек, който да обича да ходи на събранията на етажната собственост, които винаги завършват с препирни и никога нищо не се решава. Накрая едни дават пари, други се скатават и никога нищо не е ремонтирано докрай. И понякога дори някой се облажава от цялата работа. И така сме си свикнали от соца. Така 30 години след промените се оказва, че още не сме се отказали от простирането на балкона, домашната ракия и туршията. Те също са част от народопсихологията ни и междусъседските отношения.

Та може би ще е глътка въздух, ако наистина ни се даде възможност да гласуваме по важни за нас въпроси по мейла. Така ще си спестим надвикванията по събрания, а и ще имаме черно на бяло решенията на всеки от блока. А и ще си спестим клюките от рода на как е била облечена съседката Иванова или на кого е намигнал комшията Спиро. Вярно е, че трябва да насърчаваме гражданската активност, но нека това става интелигентно и тихо. И дано най-сетне излезем от панелизацията и приемем цивилизацията. Защото нищо добро не ни чака. Като съседи. Нали всички сме такива.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.

За и против неизплащането на първия ден от болничните

Може ли да сложим край на практиката с издваването на фалшиви болнични, ако първият ден от отсъстваието от работа не се изплаща? Това предложение бе обявено от представители на ГЕРБ и "Обединени патриоти" след Съвет на коалицията. Представяме ви две гледни точки като коментар по темата-на председателя на БТПП Цветан Симеонов и на финансовия експерт Мика Зайкова.

Промоциите - цунами за джоба

Модата на Черния петък вече не е новост и у нас. Отвъд Океана тя обикновено се проявява като диво пазаруване почти на каквото и да е, само да е на промоция. Сериозно погледнато обаче, там потребителите отдавна имат изградена култура на покупки на редовна стока на намалени цени и си правят добре сметката.