“Това си е чиста лотария,
с кого ще живееш в България.
С кого ще варите компотите,
c кого ще плющите бельотите.
Това си е чиста лотария,
c кого ще живееш в България,
с кого ще делите етажите,
"НАЗДРАВЕ!" с кого ще си кажете?!

Панелизация, панелизация
'come on baby this is what i need',
Цивилизация, цивилизация".

Едва ли има човек, който да не си припява песента към филма „Етажна собственост“. Като се замисля, в този текст е събрана цяла народопсихология. В него веднага изниква на преден план образът на българина, който се е барикадирал в панелката от соца. Моят дом е моята крепост. Това е мотото, от което цял живот се ръководим. Защото за българина да имаш собствено жилище е мисия от първостепенно значение. А отношенията между съседите винаги са били обект на литературен анализ. Всъщност винаги има нещо, което да сближи съкооператорите. Като в онзи прекрасен филм от миналото „Топло“, където се съюзяват срещу майсторите измамници, които оставиха зейнали дупки в целия блок. Та толкова за филма. Мисля си нещо друго. Едва ли има нещо, което може буквално да взриви междусъседските отношения, колкото изричането на две думи “парно“ и „домоуправител“. А връзката с домоуправителя на блока винаги е сложна и изпълнена с противоречиви чувства. Хващам се на бас, че едва ли у нас има кооперации, в които всичко да върви по мед и масло. Асансьорите да са нови, покривите поправени, а мазилката неолющена. Едва ли има и човек, който да обича да ходи на събранията на етажната собственост, които винаги завършват с препирни и никога нищо не се решава. Накрая едни дават пари, други се скатават и никога нищо не е ремонтирано докрай. И понякога дори някой се облажава от цялата работа. И така сме си свикнали от соца. Така 30 години след промените се оказва, че още не сме се отказали от простирането на балкона, домашната ракия и туршията. Те също са част от народопсихологията ни и междусъседските отношения.

Та може би ще е глътка въздух, ако наистина ни се даде възможност да гласуваме по важни за нас въпроси по мейла. Така ще си спестим надвикванията по събрания, а и ще имаме черно на бяло решенията на всеки от блока. А и ще си спестим клюките от рода на как е била облечена съседката Иванова или на кого е намигнал комшията Спиро. Вярно е, че трябва да насърчаваме гражданската активност, но нека това става интелигентно и тихо. И дано най-сетне излезем от панелизацията и приемем цивилизацията. Защото нищо добро не ни чака. Като съседи. Нали всички сме такива.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Римейкът на “Кажи си, Иване”

Оглушителна протестърска тишина настъпи след телевизионното разкритие на Стив Ханке, че е дал на президента Петър Стоянов куфарче с документи, уличаващи в корупция тогавашния премиер Иван Костов.

Краят на ерата „забравих“ си бележника

Повече от 3/4 от училищата тази учебна година са заложили на електронни дневници, като от тях близо 400 пък са пратили хартиения дневник в историята. Предимствата от тази възможност несъмнено са много и в различни посоки. Родителите, например, могат да следят всичко случващото се с тяхното дете, докато пътуват или имат някоя друга свободна минута на работа.

Да ти виждам ръцете! Ти си в болничен!

Нека да уточним – взимането на болничен, когато си здрав като кафърски бивол, не е престъпление. Точното определение на това явление е класически тарикатлък.