Да се запишеш в университета, в който си приет, в днешно време е по-трудно и изисква повече търпение от това да се класираш в него.

Борбата да подготвиш всички необходими документи, разкарванията от отдел на отдел, защото, видиш ли, си забравил един от 10-те формуляра с данни, могат да опънат нервите на всеки един от новоприетите. А чаканията по опашки, за да платят таксата си, са причина всички майки и роднини до девето коляно на работещите в администрацията да бъдат „поздравени“.

За последните 5 години на няколко пъти имах „щастието“ да се справям с подаването на документи. Първия път заветната цел беше да успея да запиша бакалавър. Борбата започна още преди да излезе класирането. По незнайна причина онлайн системата за подаване на документи беше забила и така и не ми даде номер, с който мога да проверя дали съм приета. От администрацията тогава любезно ми обясниха, че трябвало да отида на място, защото не било възможно да си направя нов профил. След като заплатих необходимата такса за подаване на документи от едно от гнездата в страната, вече тръпнех в очакване на първото класиране. Записването беше върхът на щастливите мигове покрай кандидатстването ми. Наложи се да обиколя на няколко пъти книжарницата и паричния салон, които бяха в едната сграда, и милите студенти в съседния блок, които те напътстват, но ти вече си объркал нещо в бланките. След час разхождане и най-накрая попълнени документи и платена такса стигнах до отдел „Студенти“, за да заема място на следващата опашка, на която вече да предам всичко и да се приключи цялото изтезание със записването. Задачата да стана магистър не беше по-лесна.

Не е важно за кой университет става дума, защото във всички е едно и също. Миналата година задвижвах документите на брат ми, който е възпитаник на друг ВУЗ. Отново трябваше да мина през опашка за плащане, през друга, за да си купя документи, трета - за да попълня всичко. Там поне работеха над 15 каси и всичко ставаше една идея по-бързо.

Постоянно говорим за технологиите на 21-ви век, от които да внедрим колкото се може в обучението както на ученици, така и на студенти. В същото време обаче администрацията на всички образователни институции е с години назад. Особено спрямо останалите страни. Приятелка, учила в Холандия, дори успя да защити магистратурата си по скайп, а у нас продължава да е необходимо да чакаш по N на брой опашки, за да събереш всички документи, с които да станеш студент.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Учителка: Дадоха ни гъба и маркер, а искат да сме модерни

Чухме похвали, че въвеждането на дистанционното обучение в българското училище се случило за минимални разходи. За държавата може да са минимални, но за някого може да са непосилни – говоря за родители и учители.Това казва в коментар за "Телеграф" по повод дистанционното обучение учителката по БЕЛ в 119-о СОУ Цеца Петрова. Публикуваме целия коментар:

Моментът е извънреден, категоричен е шефът на Европейския икономически и социален комитет

Лука Жайе: Ако в този момент Съюзът ни не е единен, губи смисъл

Моментът е извънреден, категоричен е шефът на Европейския икономически и социален комитет

Ако в този момент Съюзът ни не е единен, губи смисъл. Това казва  председателят на Европейския икономически и социален комитет Лука Жайе в статия, предоставена на "Монитор". ЕИСК е консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на организации на работниците и работодателите и на други групи. Той представя становища по свързани с ЕС въпроси пред Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент, като по този начин действа като мост между вземащите решения институции на ЕС и гражданите на Съюза. Ето и цялата статия: