З а актьора Иван Бърнев най-хубавият български празник 24 май е тройно радостен. Освен че е ден на всички като него, които продължават да упорстват в градежа на култура и изкуство у нас, това е и рождената дата на сина му Матей.
За актьора Иван Бърнев най-хубавият български празник 24 май е тройно радостен. Освен че е ден на всички като него, които продължават да упорстват в градежа на култура и изкуство у нас, това е и рождената дата на сина му Матей.
Момчето навършва 13 години и ще покани вкъщи новите си най-добри приятели завинаги, открити на снимачната площадка – останалите деца артисти, участвали заедно с него в сериала „Островът на сините птици“, който ще се завърти на 1 юни в ефира на БНТ 1. На 24 май се връчват и наградите „Аскеер“, а тази година Бърнев е номиниран за най-добра водеща мъжка роля в компанията на още двама големи – Валентин Ганев и Владо Пенев. Тримата познават и кътните си зъби: с първия Иван е рамо до рамо на сцената в спектаклите на Народния театър „Рицар на светия дух“ и „Дивата патица“, а с втория – в „Пияните“ на МГТ „Зад канала“. „От тях съм се учил и продължавам да го правя. За мен те са пример и все още имам време да взема някои неща от тях: с годините и опита да не се уморявам или поне да не ми личи,
да продължавам да бъда любопитен
и ролите, които правя, да са вълнуващи, силни и неповторими, без значение колко енергия ще ми коства това. Много се надявам един ден да бъда като тях – да смятам, че актьорската работа е толкова важна, колкото когато съм започвал“, казва Иван Бърнев. Към своите вдъхновители в професията той причислява и тазгодишния носител на „Аскеер“ за цялостно творчество Иван Налбантов, Стефан Мавродиев и още неколцина...
Поредният личен връх на Бърнев като Хелге в постановката „Празникът“ на Малък градски театър – образа, за който е номиниран, не би бил възможен без целия каст от 13 талантливи колеги, които се втурват всяка вечер с преданост към своите сложни задачи, категоричен е той. И без режисьора Явор Гърдев, който много сериозно е вдигнал летвата за актьорското превъплъщение. „Подобно нещо може да стане само и единствено – и той го умее това! – като събере такъв екип, че от персоналната свършена работа на всеки един да се получи обща енергия, в която всеки да постигне максимума. Чисто индивидуално не би се получило“, твърди актьорът. Преди няколко сезона той се хвърля в „Пияните“ заради Явор и заради въздействащия текст на Вирипаев, а след фантастичния период, изживян заедно, тайничко си пожелава пак да му се случи. И с „Празникът“ то му се случва наистина.
Всички роли на Иван Бърнев са изключително изискващи и изтощаващи емоционално, направо обсебващи (да си припомним само младия Били Бибит от „Полет над кукувиче гнездо“, който красиво посребрелият блондин с детски наивно лице продължава да възражда почти всеки месец на първата ни сцена). Той обаче не прилага преди спектакъл специален метод за нагласа към екстремните характери, които трябва да играе. „Даже напротив и мисля, че точно това ми помага. Колкото повече се подготвям емоционално за образа, толкова повече в представлението той не се получава. Защото идвам готов и съответно не мога да позволя да ми се „случат“ нещата, които героят научава, които го разбиват, които преодолява, за да стигне някъде другаде“, обяснява актьорът. Затова и на „Празникът“, където неговият персонаж е баща насилник със страшна тайна в миналото, Иван отива като на празник, с единствената нагласа за предстоящо удоволствие от срещата с прекрасни колеги. Те го стимулират да премине през всички терзания, които, случвайки се на героя му, връхлитат и него самия („Не можеш да изчегърташ с нож едното от другото, много кръв ще пусне“, казва Иван). След представление, което е минало добре, Иван има чувството, че е доставил товара на правилен адрес. Но ако не е минало толкова добре (според него), настъпва ад, защото не е от хората, които могат да кажат „Майната му, има и следващ път“... И безсънните нощи са му гарантирани. „Знам, че аз нищо не мога да направя срещу злото по света. Всеки ден ми се къса сърцето, като чета новините, всеки ден се вбесявам от нещо, но нищо не мога да направя. Единственото, което мога да направя, е да съм вълнуващ и истински, когато играя, и да озвуча и осветя по най-силния начин посланията на творбата. Давам си сметка, че това е уморително, че бавно и полека ни убива, обаче
по-добре да ни убива, но да има някакъв смисъл
отколкото просто да ни убива и да няма смисъл“, така Бърнев вижда мисията на актьора.
Без да е търсил специална формула за противоотрова срещу изцеждащото действие на тежките роли, за Бърнев лечебната доза се оказва скрита в участието в детски филм. Без да иска, Матей „урежда“ баща си и майка си – отличната актриса Маргита Гошева, в сериала „Островът на сините птици“. Момчето по принцип няма интерес да става актьор, но този път откликва на поканата за кастинг, след като разбира, че в новата продукция ще участват главно негови връстници. И режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева го одобряват. В първия момент главата на семейството си казва „Отиде ни лятото...“, но режисьорският тандем преценява, че няма да има по-подходящи изпълнители за таткото и майката на главния герой от истинските му родители. Така вземат и тях на снимки в курорта „Русалка“. А Кристина Грозева им заръчва: „Всичко шантаво, де що ви идва в главата – правете го!“. Иван и Маргита, естествено, се възползват, защото съзнават, че техните щуротии ще бъдат гледани през детски очи. В свободното време Бърнев обича да се гмурка с харпун, шнорхел и неопренов костюм, а един ден двойката се натъква и на лечебна кал: „С Маргита се намазахме и станахме черни. Много се смяхме, а като знаехме, че на 200 м нашите снимат, ни осени лудата идея и ние да се намърдаме на снимачната площадка, така както сме. И отидохме. В крайна сметка ще ни видите омазани в цели 1 или 2 епизода. Но лечебната кал ни изигра лоша шега, защото с нея можеш да прекараш 20 минути, а ние престояхме 2 или 3 дни – всяка сутрин мажем, тя се напуква, и пак мажем...
Маргита получи топлинен удар
понеже под калта тялото не може да се охлажда, като запечатан си“. Каквото актьорът сам си направи, и режисьор не може да му го направи, заключава Иван Бърнев.
Годината на актьора явно минава под знака на странните бащи. Такъв е в сериала на БНТ, такъв е в „Дивата патица“, такъв е и в „Празникът“, а във филма с работно заглавие „Бащата“, който се очаква да излезе в края на 2019-а, е и баща, и син – на един друг неуморен и неизхабен по-възрастен актьор, Иван Савов, с когото са големи приятели. Режисьори са пак Вълчанов и Грозева. Предстои завършването и на друг кинопроект – „Житие“, по сценарий на Красимир Крумов-Грец, който не доживя да го заснеме. Наследява го Николай Тодоров, със сърежисьор Войтек Тодоров. Там основен персонаж е тийнейджър на прага на възмъжаването, за когото героят на Бърнев се превръща в духовен баща...
...Преди време Ванката ми е разказвал как в НАТФИЗ неговият професор Стефан Данаилов го е карал да прави етюд, в който да си представя, че е висок, тъй като в действителност на ръст не е гигант. Колко висок е днес в актьорското майсторство? „Ще съм щастлив, ако мога да бъда толкова висок, че да не разочаровам учителите си – Мастъра, Ивайло Христов, Илията отгоре (покойния Илия Добрев), Налбанта... Иначе няма за какво да се меря, това не ме занимава“, казва той. Но ние, зрителите, знаем, че е много, много висок...
Монитор
