От какво се нуждае

От какво се нуждае "Левски", за да тръгне нагоре

С Георги Тодоров и наемници с единия крак навън агонията ще е безкрайна

"Левски" оцеля в Кърджали е естественият извод от късния мач на „Арда Арена“. Отборът на Георги Тодоров бе надигран от домакините, мъчи се цяло полувреме с човек по-малко на терена и вероятно точката е приличен актив от среща, която бе логично и предвидимо да бъде загубена.

Толкова за играта на „сините“ (или нейното отсъствие) във втория кръг. Ясно е, че е заложено на карта цялото бъдеще на клуба. И сега борбата основно е за оцеляването на "Левски" в този му вид, за намирането на спонсори и средства, за бягство от фалита. Паралелно с това обаче върви и продуктът на "Левски", който е основният критерий за това как се справя клубът – футболът. А качеството на играта на отбора е в пряка зависимост с интереса на феновете, продажбите на билети и абонаментни карти, вниманието на спонсорите. С други думи, ако отборът върви, въпреки невижданата криза, то именно това ще е искрата, която ще запали светлината в тунела и ще върне надеждата. Нищо подобно обаче не се случва на „Герена“. В момента "Левски" е агонизиращ отбор - някакъв безподобен микс от юноши, ветерани, бивши футболисти на „сините“, чужденци пред напускане и необяснимо привлечени легионери. Сигналите, които идват от спортно-техническия щаб, също са обезпокоителни - „само с юноши ще изпаднем“, „не пуснах младите с "Берое", защото не искам да паднем с 5:0, това не искам да си причиня“, „защитата е добре“ (след "Берое"), „трябват ни нови хора в защита“ (след "Арда"), „огромният ни проблем е в средата на терена“. Това са думи на Георги Тодоров от последните дни. Извадени от контекс, те си противоречат често, но и издават безмилостно какъв хаос е в главата на специалиста. Тодоров вероятно знае как иска да изглежда отборът му в момента. Той обаче е притиснат от липса на време, липса на футболисти, липса на идеи дори. Самият той осъзнава най-добре, че неговото място не е в "Левски" на този етап. Треньорът няколко пъти призоваваше Мъри Стоилов да се завърне и да започне да гради отбор, разбирайки, че това е мисия за някой по-млад и амбициозен специалист. Тоест, не е Тодоров човекът, който може да преведе "Левски" през тази криза. Какво правим тогава? Наско Сираков бе приветстван от феновете, когато поиска и взе акциите, защото хората знаят, че той разбира от футбол и все още има ореола на победител. Самият той изтъкна веднага, че "Левски" не е създаден да оцелява, а да побеждава. До момента обаче не е направил абсолютно нищо по въпроса, а и търпението на привържениците не е вечно. Най-малкото те искат да видят, че нещата тръгват в правилната посока и жертвите си струват.

Преди години Станимир Стоилов обяви „План 2007“ за "Левски". Той предвиждаше отборът да бъде изграден предимно от собствени юноши от школата и да се бори за титлата. Звучеше малко утопично за времето си, но след като „сините“ постигнаха афишираните цели предварително и вдигнаха много летвата с участието в Шампионската лига, целите и задачите трябваше да се актуализират – нещо, по което не постигнаха съгласие ръководството и треньрският щаб. Днес "Левски" отчаяно се нуждае от „План 2023“ например. Нуждае се от реално планиране, от много работа, от смелост, от кураж, от хора с топки. С мислене на парче няма излизане от кризата. Със снишаване, за да мине бурята, няма как да изграе слънцето. Важно е да се обясни на публиката на разбираем език, че моментът сигурно е най-трудният в 106-годишната история и това е предизвикателство, но и неповторим шанс клубът да оздравее, да тръгне по своя път, да устоява своите идеали. "Левски" трябва да заложи моментално на добър треньор. Може да е българин (не е задължително да е свързан със „сините“), може да е чужденец, но е хубаво да е млад и с ясни идеи за футбола – да има принципи, да е гладен за успехи, да е болезнено амбициозен. Възможно е да не му се получат нещата веднага, но ако знае, че работи с приличен материал, има пълната подкрепа на ръководство и публика, разполага с кредит на доверие, неминуемо ще успее. Тодоров е временен вариант и като такъв с него отборът няма никакво, ама абсолютно никакво бъдеще. Ще се търси само ограничаване на щетите, ще се пускат постоянно легионери, които са с единия крак и с цялата глава извън клуба – тоест, агонията ще е безкрайна. В момента е изключително вредно това, че не се знае какво става с Паулиньо, Робърта, Спиерингс. Тези хора чакат да ги продадат и не се напрягат в мачовете, а в същото време са постоянно на терена, за да ги забележат. Което вкарва "Левски" в някакъв омагьосан кръг и го прави заложник на много интереси, само не и на неговите. И да, новият треньор трябва да налага младите футболисти – постепенно, ударно, на порции – нека той прецени как. Това е бъдещето на отбора – друго няма. Хубаво е да виждаме по-често Мартин и Марин Петков, Костадин Илиев, Атанас Кабов, Патрик-Габриел Галчев. Това са момчета, които са призвани да се наложат в трудно време, да изградят характерите си по време на криза, да развият играта си в отбор, който се развива заедно и благодарение на тях.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.