0

Т е са млади и апатични. Наричаха ги изгубено поколение. Нито работят, нито учат. А тенденцията е от години. Дори от преди да ни връхлети пандемията. Четяхме с изцъклени очи различни прочувания, които отчитаха колко от младежите ни не са интегрирани на пазара на труда. Явно днес ситуацията не се е променила.

Те са млади и апатични. Наричаха ги изгубено поколение. Нито работят, нито учат. А тенденцията е от години. Дори от преди да ни връхлети пандемията. Четяхме с изцъклени очи различни прочувания, които отчитаха колко от младежите ни не са интегрирани на пазара на труда. Явно днес ситуацията не се е променила.

Сега се оказва, че около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат. А по-голямата част от тях са млади хора и от уязвими групи. Но нали процесът по интеграция и вписване в обществото минава през образованието. Този горещ картоф, който от години ни пари, но все не можем да го обелим. И проблемът си виси като камък на шия. И тежи. Тежи на учителите, които препускат като в галоп през учебния материал-някъде между класните стаи и онлайн обучението. Тепърва ще берем гнилите плодове от случилото се. То и преди време отчитахме, че децата ни са функционално неграмотни, че са на последни места по грамотност, но сега вече зейнаха големи дупки. Като кратери. И едва ли ще имат запълване. Тежи и на родителите, на които им се наложи да са и учители в една сложна обстановка. И накрая виждаме само как отделните страни си прехвърлят топката. А как да се лансираш добре на пазара на труда, как да си осигуриш квалифицирана работа и да пребориш конкуренцията без добро образование, без дисциплина и дадени навици? Никак! В същото време възпитаваме подрастващи, които искат да получат всичко наготово-без труд, без умения, без необходимостта да се трудят. Това се възпитава в първите седем години и ако ги пропуснеш, отглеждаш готованковци. И те може да са героите в черен сценарий и младите безработни да се превърнат в новата пандемия. Плашещото е, че за нея май няма ваксина. Ако не променим образованието си, ако децата от малки не придобиват умения, които ще са им нужни в живота, ситуацията на пазара на труда никак няма да е розова. За да е успешна една система, подрастващите трябва да бъдат мотивирани, да имат връзка с бизнеса още от училище, от университета и да знаят, че ако са сред най-добрите, работодатели ще им подават ръка. Ще получават финансиране за техни проекти, ще трупат стаж, ще бъдат заплатени...Така се възпитават успели личности. Едва ли има рецепта за лечението на този проблем, но може би това е един от пътищата за преодоляване на синдрома „изгубено поколение“. Като се замислим, че в момента имаме дефицит на кадри в почти всяка сфера на икономиката, какво остава след години? Кой ще ни лекува и кой ще учи децата ни? Все въпроси с неизвестни...