XVIII век. Бях даже убеден, че още древните елини са й дали началото. Зарових се наскоро в значението, защото досега ми се искаше да отбягвам темата. Последният път да се „отричам от дявола“ и да не искам да причиня нещо, макар и само словесно на служител зад гишето, беше само преди дни.

Дамата „от другата страна“ беше бавна и донякъде забавна с лекотата, с която ми обясняваше процедурата. До момента, в които стана ясно, че за да взема нова здравна книжка на детето ми трябват три формуляра и още само шест подписа върху тях, които се полагат на два различни етажа в местната здравна каса. Та докато чаках да проверят дали всичко е ОК в тези сложни поне за мен бумащини, се зарових да търся произхода на думата „бюрокрация“.

Оказа се някой си господин Дьо Гурне, да му се свети името, бил първоизточникът, на когото дължим възможността да теглим по една псувня под сурдинка, когато се наложи да отидем три пъти до една и съща служба. Отплеснах се, но Дьо Гурне бил този, който добавил към думата "бюро", означаваща както канцелария, така и писмена маса, окончание, получено от гръцкия глагол „управлявам“. Та бюрокрация следователно е управлението на чиновниците. Терминът е използван най-напред само по отношението на държавните служители, но постепенно се разширява, отпращайки към големите организации изобщо.

Още от самото начало понятието има пренебрежително значение. Дьо Гурне говори за нарастващата власт на чиновниците като за „болест“, наречена „бюромания“. Френският романист Оноре дьо Балзак вижда в чиновниците „гигантска власт, упражнявана от пигмеи“. Подобни възгледи са се запазили и до днес: бюрокрацията често се свързва с дребнаво разтакаване, неефективност и прахосничество. Други автори обаче виждат бюрокрацията в съвсем различна светлина - като модел на грижливо, точно и ефективно управление. Според тях бюрокрацията е най-ефективната форма на организация, създадена от човечеството, защото всички задачи се регулират от строги правила на действие. Трудно ми е да повярвам, така че май съм от първите ...

Междувременно вицепремиерът Томислав Дончев, отговарящ за чиновниците у нас, обяви гръмко, че първата вълна уволнени чантаджии ще бъде тази година (виж темата на броя). Цифрата на чиновниците, които ще се наложи да се „вмъкнат“ в пазара на труда, са 1600 души. Броят ми звучи внушително на първо четене, но се оказа че са едва 1,17% от цялата армия бюрократи, които „обслужват“ обществения интерес. А статистиката на държавата показва, че други 1600 са се наместили на софрата, издържана от гражданите само през 2018 г. Така че нищо не се губи, само преминава от един вид в друг.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.

Да пренебрегнеш Хипократовата клетва

През последните години все по-често лекари започнаха да се явяват в храма на Темида. Ясно е, че в повечето професии дадена грешка може да доведе до различни проблеми, но те все пак са разрешими. Грешките в медицината обаче може да са с фатален край.