Новите технологии в последните десетилетия ни донесоха не само удобствата на мобилните телефони, но направиха производството на храна доста по-евтино и конкурентно. Именно надпреварата на производителите и търговците за повече клиенти е заплаха за здравето ни.


Откъде ли нас и невръстните ни деца не ни заливат реклами за вкусни лакомства. Но във въпросните пропагандни клипчета и дума не става за това какво има във въпросния продукт, който така сладкодумно ни приканват да купуваме редовно. Разберем ли какво е съдържанието, може и да си строшим някой път телевизора, виждайки отново същата бляскава реклама. Запознати твърдят, че най-често и упорито се промотират продукти, които не е редно да вкусваме и най-вече да пазим децата си далеч от тях.
Да вземем например газираните безалкохолни напитки. В училищата в цивилизованите страни автоматите за продажбата им са рядкост. У нас през една пряка от школото децата могат да си купят какви ли не вредни храни - от чипс и оцветени сладкиши, пълни с консерванти, до енергизиращи напитки. На книга търговията с тези неща, както с алкохол и цигари е забранена близо до училищата, но типично по нашенски всичко си остава само на книга.
Залети от какви ли не съмнителни лакомства, опаковани в лъскави опаковки, не знаейки откъде идват те и кой ги е проверил не само по документи, естествено, се опитваме да направим нещо. Всеки реагира според джоба си. Паралиите започват да правят оборот на скъпите магазини, продаващи всичко с марката „био”. Други се надяват на роднини от село, за да вкусят истинското сирене, домат или ябълка.
За останалите алтернативата е да си спомним соца, когато властта издигна лозунга за самозадоволяването. Целта беше да изнасяме повече храни, за да заработим някое друго доларче или западногерманска марка, а народът да се оправя както може. Сега обаче в опразнените села не остана никой, който да си отглежда зеленчуци, а и да отгледа нещо или ще му го изкупят за жълти стотинки, или мургавите ни събратя ще му го откраднат.
С идването на пролетта много хора започнаха да пълнят магазините за семена. Къде обаче да си посеем краставиците и доматите, като си остъклихме балконите, за да си увеличим жилищната площ? Може би трябва да ги превърнем в парници и така по-рядко са ходим до супера поне за зарзават.
Има един шанс след някоя и друга година родното земеделие да се въздигне, защото родните фермери ще получават субсидии, колкото и конкурентите им от Европа. И тогава може и да дочакаме нашенски плодове и зеленчуци, сирене и какво ли още не с познатия вкус от едно време. Дотогава не ни остава нищо друго освен да си месим поне хляба вкъщи, та да не ни се налага да поглъщаме с него нитрати и какво ли още не.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.