От 50 ст. до 1300 лева за боновата книжа

От 50 ст. до 1300 лева за боновата книжа

Над 2 милиона души излъгани от масовата приватизация

От 50 ст. до над 1300 лева струват към момента боновите книжки, раздадени на хората преди около 25 г. по време на масовата приватизация, показа проучване на „Телеграф“.

Около една пета от инвеститорите могат да вземат някакви пари за боновите си книжки. Четирима от всеки пет лица или над 2 милиона души обаче ще изпият една чаша студена вода, тъй като боновата книжка е на стойност нула лева заради фалиране на приватизационния фонд вследствие на източването му или лошо управление или заради това, че не са вложили инвестиционните си бонове никъде. След 30 юни 2005 г. зад боновете, които не са вложени в акции на ПФ или директно в дружество, вече не стои нищо и те са безвъзвратно изгубени.

Най-скъпа е боновата книжка в търгуван на борсата холдинг, където

първоначалните 25 акции са станали вече 300

По данни от сайта на Българска фондова борса цената на една акция към средата на миналата седмица е 4,52 лева. Така стойността на боновата книжка, вложена в този бивш фонд, е около 1356 лева.

Друг търгуван на борсата холдинг по данни към средата на миналата седмица стойността на боновата книжка, инвестирана в него, е около 990 лева.

Има обаче фондове, в които боновата книжка струва само няколко лева и продажбата й не покрива разходите по тази сделка. Такъв е примерът с Национален ПФ Съединение (сега Корпорация на технологии и иновации), с Индустриален ПФ (Индустриален фонд) и много други.

Само 45 от приватизационните фондове са преобразувани в инвестиционни дружества или публични компании, по данни на Инвестиционния посредник Карол. При тях лесно се изчислява стойността на боновата книжка, защото има публично известни цени на акциите им.

Акциите на публичните дружества могат и лесно да се продадат на борсата чрез инвестиционен посредник

но срещу заплащане на комисиона

Според експерти, за да има смисъл от това, боновата книжка (тоест акциите, придобити срещу инвестиционните бонове в нея) трябва да е на стойност над 50 лева, защото толкова са разходите по самата продажба.

Експертите подчертават и друго важно нещо – преди да пристъпите към процедура по продажба, трябва да се информирате от сайта на дружеството дали то е раздавало дивиденти. Инвеститорите могат да си потърсят дивидентите за пет години назад. За по-далечен период това право е погасено по давност.

На сайта на публичните дружества (чиито акции се търгуват на борсата) има рубрика Често задавани въпроси. Там можем да прочетем дали дружеството е раздавало дивидент.

Обратното изплащане на дивидент се иска като се обърнем към директора за връзки с инвеститори, чиито контакти също можем да намерим на сайта.

Независимо от това дали към момента разполагате с боновата си книжка или не, бихте могли да получите информация за това в кой фонд са инвестирани вашите бонове безплатно,

като си извадите Персонален идентификационен код

от всеки офис на Националната агенция по приходите само срещу лична карта. Проверката става и ако разполагате с електронен подпис, за който обаче се плаща. С ПИК или е-подпис може да проверите с какви ценни книжа разполагате на сайта на НАП или на сайта на Централен депозитар АД, който води регистъра за всички акции на бивши приватизационни фондове.

На първата страница на боновата книжка е записано количеството инвестиционни бонове, които сте получили, в масовия случай те са 25 000 броя на стойност 25 000 лева (те са вече 25 лева след деноминацията) и в какво са инвестирани. В повечето случаи българите инвестираха в приватизационни фондове, които с набрания капитал придобиха част от раздържавените активи. В днешно време вашите инвестиционни бонове са се трансформирали в безналични акци, които се съхраняват в електронен формат, съхранявани от Централен депозитар. А приватизационните фондове се трансформираха в холдингови дружества, които биват публични, непублични или вече ликвидрани.

Ако дружеството е публично, ние лесно можем да се разпоредим с акциите, защото те се търгуват на борсата.

С акциите на непублични инвестиционни дружества е далеч по-трудно

Те не се търгуват на публичен пазар. Имате две опции – или да ги предложите на останалите акционери или да изчакате обратно изкупуване от самото дружество. Приватизационните фондове, преобразувани в непублични компании, са 14 броя.

Следващата стъпка е да проверим колко струват нашите акции в дружества, които се търгуват на борсата. Лесно можем да намерим цената за деня, която е публична Това става като използваме сайта на Българска фондова борса или сайта infostock. Там търсим по името на копанията и последна цена на една акция. Брокери обаче предупреждават, че ако емисията не е ликвидна и не е търгувана през последните 3 г., трябва да търсим офертната цена купува.

24 фонда вече не съществуват


Най-неблагоприятният за инвеститорите вариант е фондът или предприятието, в което са инвестирани инвестиционните бонове, да е обявен в ликвидация или несъстоятелност. В този случай инвеститорът има право на ликвидационен дял, но той ще бъде оползотворен само след пълно удовлетворяване на кредиторите на въпросното дружество. В масовия случай всички активи биват разпродадени с цел да покрият дълговете на фонда и реалната цена на дяла в него е 0, т.е. инвестицията е безвъзвратно загубена. Не е изключена и хипотезата, при която фондът се влива в друг такъв.

24 са приватизационните фондове, които вече не съществуват. Повечето са обявени в несъстоятелност и ликвидация. Трябва обаче да се има предвид, че някои от тях са се влели в други фондове, така че акциите от тях може да не са безвъзвратно изгубени.

Проверката се прави в присъствието на всички наследници


Още по-сложна и скъпа е процедурата, когато става въпрос за наследяване на бонова книжка.

Наследниците на притежатели на бонови книжки няма нужда да разполагат със старите документи, за да открият какви активи имат. Необходимо е само да имат оригинално удостоверение за наследници на притежателя на акциите, издадено преди не повече от шест месеца. Процедурата при инвестиционния посредник за проверка на активи обаче не може да се задвижи само от един наследник – трябва да присъстват всички наследници или един да е упълномощен от тях. След като разберат какви активи наследяват, те могат да направят договор за доброволна делба при нотариус и да имат отделни собствени акции при инвестиционния посредник. Но всички тези процедури, за които се заплащат такси, стават излишни, ако активите нямат стойност, която да оправдае разхода.

2,5 милиона души имат спящи акции


В задънена улица се оказа проектозаконът на Министерството на финансите за събуждане на т.нар. спящи акции от масовата приватизация след смяната на министъра на финансите и негативните коментари от страна на работодателски организации, че се предвижда национализация на собственост. Смята се, че около 2,5 милиона акционери имат спящи акции с номинална стойност 2 милиарда лева. Книжата са наречени така, защото собствениците им не са предприемали действия с тях за дълъг период от време, не са участвали в корпоративното управление на дружествтаа чрез общото им събрание, не са получавали доход от тези книжа. От министерството посочиха, че това незнание и незаинтересованост от страна на инвеститорите с бонови книжки се използва от някои публични дружества, които се управляват с миноритарен дял и в които се прилагат недобри корпоративни практики. МФ предлагаше тези спящи акции да се събудят като процесът започне с мащабна информационна компания. Ако инвеститорите отново проявят незаинтересованост и не прехвърлят книжата си към инвестиционен посредник след изтичане на определен срок, техните книжа трябваше да се прехвърлят за управление към държавен инвестиционен фонд. Идеята бе лицата да получат дялове от този фонд, равностойни на техните акции. А инвестиционният фонд да може да упражнява без ограничение всички права по прехвърлените в него акции, включително право на глас, дивидент, ликвидационна квота, правото да ги залага и заема и да ги продава. След това се предвиждаше да се даде определен срок хората да заявят обратно изкупуване или желание да останат дялопритежатели. Ако те продължат да проявяват незаинтересованост, фондът трябва да изкупи обратно акциите на хората и да внесе парите в специална сметка. Ако те не си ги потърсят в петгодишен период, парите отиват в бюджета.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.