Основен ремонт на театър гълта до 13 млн. лв. (ТЕМАТА)
2

Основен ремонт на театър гълта до 13 млн. лв. (ТЕМАТА)

250 000-300 000 лева струва само обновяването на зрителската зала

Между 1,5 и 13 милиона лева коства цялостното ремонтиране на голяма театрална сграда, установи проверка на „Монитор“. Малко театри обаче могат да си позволят подобен лукс – при повечето от тях обновяването е постоянен процес, който протича „на прибежки“ според финансовите траншове, осигурявани с държавно или общинско субсидиране, от собствени приходи или от спонсори.

Един от малкото храмове на Мелпомена, които очакват генерален ремонт, е общинският театър „София“. За целта Столична община обещава да намери 13 милиона лв. по различни европейски програми. От екипа се надяват работите най-сетне да стартират през пролетта, при което за репертоара си трупата ще търси приемащи сцени в столицата и страната, за да не спре да играе. Ремонтът трябва да обхване цялата сграда в парка „Заимов“ със сценичните съоръжения и инсталации, служещи за създаването и провеждането на спектаклите.

„Според закона бе изготвен технически паспорт на сградата, при което се установи, че тя се нуждае от повишаване на енергийните показатели, защото се губи много енергия и издръжката се оскъпява. Общината реши, че ще направи частичен ремонт за повишаване на енергийната ефективност, но когато започнахме огледа, стигнахме до извода, че е най-добре да се създаде проект, който да обхваща сградата цялостно. През 2015 г. пълният работен проект за ремонт по всички части – акустика, сценична механизация, осветление и озвучаване, енергийна ефективност, конструктивна част, елинсталации и водопровод, бе готов, но ремонтът така и не се случи. Разрешението, което имахме за 2016-а, бе подновено през декември миналата година. Сега проектът вече е придвижен и е на дневен ред“, разказа за „Монитор“ зам.-директорът по техническата част арх. Мирослав Церовски.

На бялата мраморна сграда не е правен основен ремонт от построяването й преди близо 40 години. Преди 15-ина години медната обшивка на покрива бе махната и подменена с други материали и оттогава


течовете при валежи са постоянна напаст


Климатичната инсталация също е амортизирана и не функционира: през студените периоди сцената, висока 18 м, не може да бъде отоплена, получава се „комин“, който изтегля цялата топлина от залата нагоре, и актьорите играят дзиндзирикайки.

Предвижда се след реконструкцията да се обособят различни типове сцени, насочени към различни представления и публики. Голямата зала ще бъде пригодена за достъп на инвалиди, което в момента липсва. Камерната Зала 49 ще бъде изцяло осъвременена с техника, режисьорски пултове, кабини за студийни записи. Тя ще се свърже пространствено с централното фоайе, тъй като сега няма специално оформен вход: влиза се през врата в стената или по лабиринт от коридори за вътрешни хора. Там ще бъдат монтирани прибиращи се трибуни, собствен асансьор за декори и реквизит. Ще се промени и сцена „Арена“ във вътрешния двор на театъра. Тя ще се свърже с парка посредством големи стъклени витрини тип хармоника на мястото на сегашните решетки. Самата сграда ще получи нова облицовка с окачени фасадни плоскости от модерни материали, но ще се запази визията на архитектурното решение. „В строителната документация са посочени около 150 дни за протичане на строителството, което според мен не е реалистичен срок. Вероятно ще стане в рамките на 1 година. И дано започне по-скоро, защото дори когато няма хора вътре, сградата продължава да страда от състоянието си като болен човек“, тревожи се арх. Церовски.

Друг от големите столични театри – „Българска армия“, през последните 5 години се справя с проблемите с материалната база главно благодарение на собствените си приходи и с подкрепата на сериозен спомоществовател. Без стотинка помощ от Министерство на културата и с личен труд на целия състав – артисти и служители, е изградена камерната сцена „Миракъл“ на V етаж, която е като луксозна бонбониера с 60 зрителски места. В нея са вложени около 150 000 лв. – собствени средства и спонсорски, а архитект на проекта е проф. Бойко Кадинов. Пак спонсор в лицето на известна марка кафе поема смяната на дюшемето на голямата сцена миналото лято (към 25 000 лв.), а това лято с 12-13 000 лв. от парите на театъра е подменена горната сценична механизация. „В последните 4-5 години сме инвестирали около 200 000 лв. за обновяване на техниката – осветителни и озвучителни пултове, тонколони, много прожектори, но постепенно и отново със собствени средства. Надявам се до края на ноември да направим основна реконструкция на фоайето на билетна каса, за да е по-артистично, а не като пункт за плащане на ток. Ще вложим собствени приходи около 15 000 лв. и там“, отбелязва зам.-директорът Йордан Алексиев. В ТБА не е правен генерален ремонт от близо 50 години, а театърът буквално


плаче за това, защото е станал доста опасен


– никога не е имал вентилация и климатизация, електроинсталацията трудно понася напрежението, което изискват съвременните средства за техническо обезпечаване на един спектакъл, ВиК инсталацията е все още с оловни и кахлени тръби, които всеки момент може да се спукат и да предизвикат страшна беля, предупреждава той. За такъв грандиозен ремонт обаче са необходими около 6 милиона лв., изчислили са от военната трупа – средства, които не са по силите на театъра, макар да печели добре. Бюджетът му е към 2,5 млн. за всичко – заплати, осигуровки, издръжка на сградата, средства за нови продукции... „Тук вече ще разчитаме на МК и програми по европроекти. Арх. Кадинов е направил подробен план-сметка за ремонт на театъра, идейният проект е внесен в министерството, но по него няма никакво движение“, обяснява Алексиев. Преди 2 години целево МК отпуска около 10 000 лв. за саниране и топлоизолация на задната стена на сградата към вътрешния двор, която бе повредена след взрив в близкия китайски ресторант. Засега – толкова.

За ремонта в Сатиричния театър миналото лято средствата са в съотношение 2:1 – съответно от държавния бюджет и от бюджета на театъра. В зрителната зала са вложени около 300 000 лв. от тях. „Оправихме най-големия проблем в салона – отстоянието между редовете. Намерихме балансирана формула, благодарение на която загубихме минимален брой зрителски места – 43-44, и спестихме 3 реда, като направихме отстоянието максимално удобно. Отне почти година време от създаването на архитектурния проект до реализацията, като физическият ремонт бе извършен за около 3 месеца“, припомня зам.-директорът на Сатирата Николай Младенов. Новата зала „Хепи Сатира“, тип кафе-театър с 80 места, вкл. тези на бара, се прави в момента на мястото на някогашния клуб изцяло със средства от бюджета на театъра. Но работата се движи поетапно, със суми по различни проекти – по-бавно, на траншове, но със собствени сили. За техниката там (нови прожектори) са похарчени около 20 000 лв. Наближава да се осъществи проектът с обновяване на вентилацията: три четвърти от парите са от МК, останалите са собствени на театъра – общо 400 000 лв. Проведен е търгът по Закона за обществените поръчки, предстои подписване с фирма изпълнител. „Вярвам, че до края на януари ще бъдем готови да започнем, за да можем


пролетта-лятото да имаме модерна климатизация


и да е по-комфортно както за артистите, така и за публиката“, казва Младенов.

В Народния театър „Иван Вазов“ голям ремонт имаше през 2017 г., за който с постановление на Министерски съвет бяха предоставени 1,5 млн. лв., посочи зам.-директорът на академичната трупа инж. Емил Марков. Сред подобренията са цялостна подмяна на зрителските столове за 250 000 лв., реставрация на златните орнаменти във фоайетата и голямата зала (125 000), подмяна на мокетите по коридори и стълбища (50 000), обновяване на ВИП ложите (16 000) и тоалетните (67 000), осъвременяване на склада за декори под ул. „Иван Вазов“ (също за 67 000 лв.). След тези значими намеси в момента първата ни сцена се нуждае само от козметична поддръжка, като за тази година са предвидени подобрения по пожароизгасителната инсталация и почистване на улуците на покрива, за което ще бъдат използвани към 30 000 лв. от собствените приходи.

Подобренията в общинския Малък градски театър „Зад канала“ са постоянен процес. В рамките на последните 5 години, откакто зам.-директор, отговарящ за тези дейности, е актьорът Васил Банов, за стотици хиляди левове са обновени гримьорните и „облеклото“ на сцената, осветителната и озвучителната техника, редовно се подменят емблематичните зелени пътеки пред входа. „Периодично се вършат важни неща – това е последователна и стабилна политика на Столична община. Ние сме добри стопани – не позволяваме нещата да бъдат съсипани, а ги поддържаме. Принципът е като в един дом. Влагат се известни средства тогава, когато ние мотивирано докажем, че има нужда това“, обяснява Банов.

В Театър 199 основен ремонт с удължаване на сцената, повдигане нивото на редовете и увеличаване броя на столовете е имало през 2006 г. Миналата година са монтирани камери за видеонаблюдение. Периодично се правят козметични подобрения, но онова, което всяко лято се налага задължително, е обновяване на системата от помпи за отводняване, подчертава директорът Ани Монова. В момента те са 7. Просто архитектурните дадености на пространството са такива – театърът е в мазе и при всеки по-силен дъжд вода нахлува вътре, като понякога се налага да се отменят и представления.


Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев:

Нужен е общ проект за енергийна ефективност


В голяма част от българските театри в последните години ремонти са правени, но частични. Пловдивският театър изгоря и сега, след цялостен ремонт, има може би най-добрата сцена като пространство, като осветление и звук. Аз се шегувам: трябва ли да запалим всички театри в България, за да ги ремонтират?!

Там, където съм бил, а аз съм играл почти на всички сцени у нас, освен техническото оборудване, което трябва да е на съвременно ниво (има вече „умни“ дистанционни прожектори, осветление, ръководено в зависимост от таймера и движението на актьорите), едно от основните неща за ремонтиране са подовете. На много места има неравности, изметнати детайли, зеят дупки и, колкото и да ги покриват с подова настилка, става още по-лошо, защото дефектите не се виждат и някой може да се пребие на сцената. Самият аз съм пропадал. В други театри пък салоните са в окаяно състояние, столове са като от Балканската война и ужасно скърцат.

Смятам, че трябва да се осигурят средства от държавата за доста сериозно оборудване, както и за изработване на един общ проект за енергийна ефективност на всички театри. Повечето им сгради са с широки плоски покриви, които през деня събират много слънце – Смолянският театър напр. е такъв и може спокойно цяла зима да се отоплява на батерии и да не му струва огромни пари. Говорил съм за това много отдавна, вече не помня с кой министър, защото съм работил с 8-9, но няма никаква реакция. Голяма част от сградите на театрите са мастодонти, които нито могат да се отоплят, нито да се охладят. Навремето са строени с капацитет 700-750 седящи места, а в някои градове заради демографския срив дори няма толкова жители. Спектаклите се изконсумират на второ-трето представление. Хаби се страшно много енергия. Преодоляването на този проблем трябва да е стратегия на държавата и общините.

Трябва да се обърне сериозно внимание и на паспортизацията на всички театри. Тя ще покаже какво е състоянието на базата и какви са сценичните параметри. Така, ако спектакъл на даден театър ще гостува в друг театър, само с едно отваряне на паспорта му на екрана на компютъра ще може да се види какви са особеностите на сцената и трябва ли да се правят евентуални промени, за да се „вмести“ представлението там.

Още по темата четете в хартиеното издание на "Монитор"!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.