Основателят на група “Фактор” Веселин Тодоров: Изнесли сме над 2600 концерта и нямаме нито един слаб

Основателят на група “Фактор” Веселин Тодоров: Изнесли сме над 2600 концерта и нямаме нито един слаб

  • Довечера излизаме на сцената на Joy Station, шоуто ще бъде запомнящо се
  • Подготвяме филм за бандата, надявам се до Нова година да го пуснем в кината
  • Враговете на демокрацията искат да се разбие доверието в институциите
  • Фактът, че някои разчитат на Фейсбук да им даде съвети как да се лекуват, говори колко лошо се изучава физика и химия в училищата

-Г-н Тодоров, група „Фактор“ ще излязат на сцената на Joy Station довечера за концерт, който феновете чакат отдавна. Какво шоу готвите за почитателите си?

-Всеки концерт, който ние правим, е голяма голяма отговорност за нас. Първо, шоуто ще бъде запомнящо се и второ – сърцеразкъсващо, но не чак до инфаркти (смее се), няма да има припаднали чак до такава степен, защото веднага следва друга песен с която ги свестяваме... Въпреки че когато запееш една песен, която познават, е съвсем друго, и когато гледаш хората. Има едно преливане, една сила, която действа между публиката и между хората на сцената, които са написали тази музика. Ние сме изнесли над 2600 концерта, без да броя тези от 1972 г. в Софийския Университет заедно с Валди Тотев, Жоржан Банов, Асен Гаргов и Тенко Славов, които бяха в групата. След това с Емил Димитров имахме много концерти. От 1976 г. самостоятелно с група „Фактор“ към Концертна дирекция. Във всичкит тези над 2600 концерта ние нямаме слаб концерт и хората да са останали недоволни, защото винаги сме прецизирали какво ще изпеем и как ще го изпеем. Аз лично съм христянин и дълбоко вярвам, затова и в нашата група има много силен подбор на текстове. Ако имаме силен текст, музиката към него винаги ще стане хубава.

Ще ви дам и един пример. ФСБ като бяха млада група и пробиха с текст на Михаил Белчев, който е страхотен поет - „С теб ще се срещнем след 10 годиии“. И тук има един въпрос – ами след 10 г. какво става? Това моментално възбужда интерес към тия момчета. Тогава не ги познаваше никой. Но те заслужиха доверието. Нашите песни, които сме писали по текстове на Александър Петров, Матей Стоянов, Георги Константинов – остават във времето. Например - „Бяхме момчета 16-годишни“. Александър Петров написа този текст веднага след като беше написал „Малкият град“ на „Тангра“. По-късно вече „Самотният“ и „Главната улица“ ги написахме по негов текст.

-Каква е историята на „Високото момиче“?

-„Високото момиче“ е песен, която написахме през 1986 г. за националния отбор по баскетбол за жени. Тези момичета биеха всичко наред ... Направо ни се каза, можете ли да направите една песен, която да бъде рокендрол. Матей Стоянов казваше чрез текста:

С тебе как ще разговарям пак,

кога порасна чак до горния праг.

До вчера ти танцува рокендрол,

а днес уви играеш баскетбол“.

-За концерта довечера сте подготвили и други песни на Матей Стоянов.

-Да, песни от този период на Матей и на „Фактор“, с които бяхме в Съветска Русия тогава. Не, защото бяха тематично направени. Макар и СССР, те имаха много силен критерий по отношение на музиката. Русия винаги е имала чувствителност към музиката. Техните композитори – Шостакович, Глинка, Чайковски, и др. са страхотни. Ние тогава отидохме точно след ФСБ и бяхме последната група от България, която правеше турне. Точно преди промените 1989 г. Спомням си, че по това време написах „Съседката“ , по текст на Матей Стоянов:

Съседката, която знае всичко,

стои на пост зад своето перде,

със тайничко желание едничко

да знае кой, кога, къде.

Сега си спомням как преди години,

така я мразех, че дори веднъж

просъсках зъл, че всичко ще й мине,

ако набързо си намери мъж.

Припев:

Жесток съм бил, но тя следеше бясно,

с кое момиче идвам всяка нощ.

Разказваше на ляво и надясно,

че съм разхайтен, егоист и лош“.

Цитирам ви тези текстове, защото хората по текстовете ще си спомнят песните.

Ние не сме най-излъчваната рок група по нашите медии. Но пък мога да кажа, че имаме много качествен звук и добре заснети видео материали. Преди 4 години представихме нашия албум „Срещу времето“, който е флашка с форма на китара и съдържа 184 песни. Той е антология, но и едноименната песен „Срещу времето“, но има и песни на английски. Като нашата кавър версия на San Francisco, Soldier Of Fortune и др.

-Първи част от новата ви концертна програма видяха жителите и гостите на Пловдив.

-Да, концертната програма вече я проверихме на 5 септември в Пловдив, Летния театър. Наистина работи (смее се). Както казваше Асен Гаргов навремето „Взехме им акъла и парите“. Парите още не сме взели, не очакваме и да вземем кой знае колко, защото пари няма в тази държава, но ни се развинти ръката от даване на автографи, поздравления.

Беше много хубаво.

Тези моменти се помнят. Аз уверявам нашата публика, която ще бъде в Joy Station, че те ще запомнят такива моменти. Те ще пеят заедно с нас. Искаме да ги помолим и да ги предупредим да пеят, обърнати към сцената, не един към друг, защото да не би да хвърлят някоя зараза (смее се). Важното е до нас да стигнат техните емоции. Много хора, слушайлки нашите песни от едно време, казват – ама аз ги знам тези песни, ама не знаех, че са ваши. Те ги знаят, защото са запомнили текстовете и мелодията.

Концертът ще го запишем на видео, както беше концертът ни през 2015 г. ТВ1 ще го запише, г-н Румен Ковачев, с достатъчен брой висококачествени видео камери.

В момента подготвяме и филм който смятаме да пуснем по екраните. В разговор сме с „Александра Филмс“ и се надяваме преди Нова година и ние като „Лед Цепелин“ - с филм в киносалон?! Защо не? Защо живеем толкова години с тях, ако не можем да го направим. Те са живи и здрави с изключение на Джон Бонъм и дано е и така още дълги години.

-Концертът довечера е една от новите появи на музикантите на столична сцена след завръщането на фронтмена на групата Оги Цолов от САЩ. Как върви репетиционния процес, по-различно ли е да се съберете отново след толкова години?

-Не, то е същото, но удоволствието е по-голямо. Ние сега откриваме всъщност какви хубави песни сме направили. Когато ги свирим на репетиция, винаги откриваме нещо ново в тях и можем да добавим разни екстри.

Вече сме с нов китарист в лицето на Петър Георгиев – Пешето. Тони Андонов за съжаление почина, той е един от основателите на „Фактор“. Викахме му Тони Американчето, защото той дойде от Бостън, Щатите, с един изключителен вкус към блус свирене и рокендрол.

-Кои са настоящите членове на „Фактор?

-Петър Георгиев – Пешето, новият ни китарист, е свирил с „Щурците“ и продължава да свири с много формации. Има собстена група Delta Roosters. Справя се прекрасно, има много свежи идеи и се списва в нашата емоция. А и фактът, че сме любимата група на жена му – той просто няма изход да не се впише в тази емоция... (смее се). Румен Лозанов е на клавишни инструменти и е с нас от 1986 г. Нашият титулярен барабанист Йордан Стаменков се завърна от Щатите специално за септемврийските ни концерти. И той е с нас от 1986 г.

И, разбира се, Оги Цолов, който от 3-4 г. е тук. Има малко детенце, задомил се е, както се казва. Оги пее по същия начин, не е загубил гласа си. Има прекрасен тембър и дикция. Разбира се какво пее, а това е много важно за един певец.

Да го разпознаеш. Каквито са Том Джоунс, Брайън Адамс, Род Стюард, а и Васил Найденов, разбира се. Имаме страхотен певец в лицето на Васил Найденов, той може би е най-добрият рокендрол певец, заедно с нашия Огнян. Третият най-важен аргумент е вкусът на певеца – какъв репертоар ще подбере. Това е много важно. Има много певци и групи, които са готови да изпеят и „Зайченцето бяло“, само и само да са в ефир.

Важното е да имаш опит, хората да те знаят и да те познават. Не е важно всеки ден да си в радиото, важното е като се появиш 1 или 2 пъти, но хората да те запомнят. Смятамe, че нашите концерти се помнят.

-В унисон с противоепидемичените мерки клуб Joy Station работи с ограничен капацитет от 500 места, който позволява на гостите да се насладят на шоуто на здравословно отстояние един от друг и с пълноценно усещане за комфорт. По-различно ли е за един музикант да свири в такива време на пандемия?

-Разбира се, че е по-различно. Един рок концерт като си го представите или като гледате записи, винаги публиката е отпред в краката на музикантите, опитват се да ги докоснат, викат и пеят с тях. Публиката е гъста маса, което създава много сериозен адреналин и чувства. Пандемия, пандемия, но хората и тогава имат нужда от този човешки контакт. Имат нужда от изкуство. Имат нужда да запеят една песен с музикантите.

Да освободят душите си, това е най-важното. Да се почувстваш по-различен и друг, да се преродиш, както се казва. Мисля, че това го постигаме и съветвам всички да дойдат, за да ги „преродим“.

Да, странно е да свирим в такава обстановка, но клубът е достатъчно голям. Масите са на отстояние 2-3 метра. Няма от какво да се страхуват хората. Ние всички сме ваксинирани и се надяваме, че повечето хора и наши фенове ще последват примера ни. Достаъчно е да чуете новините следобед, че в болниците са предимно неваксинирани хора, които вярват на някакви глупости.

-Според вас, адекватни ли са наложениете към момента мерки?

-Има големи вампири. Не вампири, а престъпници. Ако не сме ваксинирани, както в Дания и Португалия, няма да паднат мерките. Това трябва да го разбере онзи там ресторантьора, който като го видя и не ми е ходи на ресторант. Мисля, че санкциите са много слаби. Всички трябва задължително да се ваксинират. Това е моето мнение. Аз съм ваксиниран. Два пъти съм боцкан, ако трябва и трети и четвърти път. Трябва да живеем спокойно и да си върнем живота. В Дания вече и концерти са разрешени, хората по улиците се срещат и прегръщат. Ходят без маски. А тука какво им става. Безплатно им се дават ваксини.

За мен това е престъпление и сега може би предизброно ли не знам, но се мъчат да създадат опасно негативно отношение към този най-важен въпрос. Българският манталитет за съжаление е... Вечно страда от някакви криминални, конспиративни теории. Враговете на демокрацията искат точно това – да се създаде недоверие, да се разбие доверието в институциите. А институции са държавността, медицината. Нито една държава няма интерес да разболява населението си, защото като е болно и не може да произвежда продукт. Като няма продукт – няма пари за нито един, независимо бял, зелен, син, червен... Затова трябва населението да бъде здраво и оптимистично.

За съжаление интернет възпитанието, фактът, че някои разчитат на Фейсбук да им даде съвети как да се лекуват, говори колко лошо се изучава физика и химия в училищата.

-През април споделихте, че ще съберете най-доброто от творчеството си в две грамофонни плочи.

-Да, още не сме задвижили този проект. Стои една плоча в офиса, която е еталон на производителите. Трябва да се свържа с тях и да им занеса мастериран материал. Все още не сме го направили. Надявам се до Коледа да го направим.

Бих искал чрез вестника ви да отправя и едно предуппреждение към едни недобросъвестни, абе направо крадци, които са качили в “Спотифай“ всички албуми на „Фактор“. Не съм ги качил аз. Намерил ги е някой, качил ги е и продава песните ни. Съветвам никой от нашите фенове да не купува от такива съмнителни сайтове. Ние си имаме музикална къща „Фактор“. Имаме си адрес. Можете да получите всички песни от нас. Било една по една, било албуми. Каквото пожелаете. На концерта ще предложим нашите албуми, ще има фанелки с логото на нашата група. Предлагам, който дойде и се оплаче, че му е скучно да му върнем парите (смее се).

-Какво си пожелавате?

-Пожелавам си, както и на момчетата от групата, здраве, защото без него нищо няма значение. Здраве да има, другото ще си го купим, ако е рекъл Господ.

Не може да си купим любовта на хората, но тя се печели с хубави песни. А ние имаме бол! Признателни сме на съдбата! Съветвам всеки един да е благодарен на Бог!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.