Осмо поколение будител води читалище  в Хасково
3

Осмо поколение будител води читалище  в Хасково

Аксандър Милушев е потомък на бореца за независима българска църква Христодул Шишманов

„Съдбата ни определи славен и нелек път. Аз съм осмо поколение хасковлия и осмо поколение будител. Не се хваля, просто такъв ми е родът“, казва не без основание за гордост Александър Милушев. Той е една от живите емблеми на Хасково. Потомък е по бащина линия на Христодул Вълчев Шишманов, една от най-значимите фигури в града по време на Възраждането. Той е негов негов пра-пра-дядо.

В средата на ХІХ в. най-влиятелни и силни във финансово отношение, както пред официалната турска власт са местните едри търговци, припомнят историци. Между техните представители в Хасково се откроява Христодул Шишманов (1784-1870).  Ранните години от биографията му се губят и са обвити в мистика. Някои историци го свързват  с известния в цяла Южна България разбойническия главатар Емин ага и неговите грабежи в Тракия и Родопите.

Според  предаваните от поколение на поколение спомени, в младежките си години Христодул Шишманов, като доверен ковчежник на Емин ага, успял да задели част от несметно богатство, нещо за което е  била необходима голяма смелост и добре обмислени действия.

Дали това е само градска легенда или факт, никога няма да стане ясно. Но в началото на ХІХ в. младият Христодул Вълчев Шишманов вече е един от най-богатите местни търговци и влиятелен водач на българите в Хасково срещу гъркоманите. Избиран е да управлява хасковската църковна община от нейното създаване през 1814 г. до 1839 г., в продължение на 29 години без прекъсване, той редял църковните дела. И бил истински народен трибун – посредник в отношенията между българското население и турската власт. Наред с това, развивал успешна търговска дейност и се утвърдил като един от най-богатите и авторитетни местни авторитети преди Освобождението.

Неговият голям род през годините се свързва чрез многобройните бракове и потомци с повечето известни хасковски фамилии. Крупен дарител и защитник на българщината, след неговата смърт, в знак на уважение той е погребан в двора на църквата „Св. Богородица“.

Освен Христодул Шишманов в рода на Милушев има десетки икономисти, лекари, търговци, строители, църковни дейци. Дори и един министър  - на пътното строителство в правителството на Муравиев преди 9-и септември 1944 г. - Васил Стефанов Коев.

Дядо му д-р Алексндър Милушев, но когото той е кръстен, е бил военен лекар. Изпратили го в  Хасково с мисията да превърне тогавашния военен лазарет във военна болница. Основно предците на Милушев са били търговци и строителни предприемачи.

„Когато вървя през центъра на Хасково аз виждам техните имоти. Притежавали сме 800 кв. метра парцел на пъпа на града. Сега там паркът срещу театъра от другия бряг на реката. Между двата бизнесцентъра и завоя на река Хасковска.

Другият ни голям имот е бил няколко декара. Сегашното пространство в дясно от сградата на бившата печатница до сегашната Френска пекарна. Там има построен цял малък квартал от тухлени блокове. Не успяхме да реституираме почти нищо, обезщетенията които получихме след 1990-а година бяха толкова символични, че чак са смешни“, допълва той.

Сред предците му са Хаджи Васил Хаджи Тодоров, един от основателите на шивашката индустрия в Хасково. Няколко от неговите пра-пра-баби са завършили престижния „Роберт колеж“ в Истанбул. А някои от мъжете в огромния и славен хасковски род са следвали инженерство в Германия.

„Когато застана пред паметника на Будителите в Хасково все едно съм си в къщи“, казва с нескрито вълнение Милушев. Голяма част от дългия списък са негови предци. А това, което пише на паметника винаги го просълзява:

„Те бяха родени в робство, но бяха родени европейци. Изграждаха църкви, училища и читалища и революционни комитети. Създаваха наука, култура и изкуство, която добавиха към европейската духовност. Поклон пред Вас, Будители Народни!“

Самият той е достоен техен наследник. Роден е през 1956-а година в Хасково.

На младини е бил отличен танцьор, желан от най-известните ансамбли в България. Но военната му служба в десантна част прекършва тази мечта. При един от парашутните скокове къса минизкус и получава тежка травма в крака.

Заради политическата конюнктура и буржоазния си произход дълго не са го допускали до университетите.

Завършва през 1979-а година института за подготовка на културно-просветни кадри. Едва през 1997 година сбъдва една от мечтите си и се дипломира в ПУ „Паисий Хилендарски“ със специалност „Управление на културата“. Специализира и журналистика. От 1979 година е свързан с Образцово Народно Читалище „Заря – 1858“. Това е четвъртото поред открито читалище в България, най-голямото в Хасково и едно от най-големите в страната.

Минава през цялата йерархия в култерата. В момента е секретар на читалище „Заря“, в което е работил с кратки прекъсвания общо 33 години.

Бил е началник на отдел „Култура“ в община Хасково в екипа и мандата на първия избран демократично кмет след промените Стоян Илиев, упрвл. От 1991 до 1995 г.

Има десетки отличия и награди в областта на културата, след които медал за активна читалищна дейност в България през 2010-а година, почетен орден „Св.св. Кирил и Методий“ на Славянското дружество – 2011,  Медал и плакет „За принос в читалищното дело“ от 2013.

Напълно заслужено получава званието „Заслужил читалищен деятел“ и наградата „Златен век“ с печат на Симеон велики от Министерството на културата през 2016-а. Всичките му отличия е трудно да се изброят почти толкова колкото и осемте поколения будители във видния му хасковски род.

 

 

   

 

   

 

  

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.