Наградите „Оскар“ ежегодно са сред най-обсъжданите филмови събития. През последните години – за добро или лошо, обаче призовете влизат в светлините на прожекторите не заради заглавията, при които отиват статуетките, а заради спорните решения на присъждащата ги Американска филмова академия. От „белите оскари“, през пълно недоумение в процеса на избора на водещ, та до несполучливия (засега) опит да се въведе „популярна“ категория, в която супергероите да възтържествуват.

Тази година академията смени своя президент и сега начело на институцията е кастинг режисьорът Дейвид Рубин, чиято заслуга е връчването на първия в историята на наградите „Оскар“ на кастинг режисьор в лицето на Лин Сталмастър.

Рубин има безупречна репутация на поста към момента. Тя не спаси обаче академията от това да си навлече гнева на стотици любители на седмото изкуство. Повод станаха двете дисквалификации от международната категория в последния месец. Докато чистокръвният егоист в мен крещи, че отстраняването на две продукции повишава шансовете на нашия „Ага“ да стигне до мечтаната номинация, то ходът наистина повдига много въпроси.

Но да се върнем малко назад. На 7 октомври академията обяви кои филми се класират за международната (до тази година се наричаше „чуждоезична“) категория. Предполага се, че за да се случи това, институцията е успяла да провери всяко едно от заглавията дали отговаря на необходимите условия за участие. Факт е, че общо 93 държави бяха протегнали ръка към номинация за най-добър международен филм – което е рекорд като количество продукции, но все пак човек би си помислил, че не е непостижимо всяко едно от предложенията да бъде разгледано преди заветната дата 7 октомври. Цял месец по-късно академията реши да дисквалифицира нигерийския филм Lionheart, защото едва 11 минути от него са на език, различен от английския. Тук е важно да се уточни, че според регламента на наградите диалозите в един филм трябва да са „доминиращо на други езици“, не на английски. Така първото участие на Нигерия в наградите беше опропастено. Между другото именно английският е приет за официален език в Нигерия. Самите кинодейци в страната отбягват да правят филми на някой от местните езици, защото техният брой надхвърля 500. Разбира се, Нигерия не е единствената страна, която изпада в такава ситуация.

Великобритания също е заставена да предлага

филми, в които рядко се говори на английски

Така в редица от британските предложения за „Оскар“ се говори на филипински, турски, испански, руски и т.н. Тоест „прецакани“ далеч не са само нигерийците от тази гледна точка. Въпреки това британците имат предимство – техните филми, в които се говори предимно на английски, имат хиляди пъти по-големи шансове да се борят и в другите категории. Само до 2010 г. 10 британски заглавия са заковавали „Оскар“ за най-добър филм. А нигерийците дори нямат номинация. Като имаме предвид, че Ноливуд е немалък пазар с немалко възможности. Това не е всичко обаче. Седмица след като дисквалифицира Lionheart на режисьорката Дженавийв Наджи академията направи същото и с австрийското предложение за „Оскар“ - Joy на Судабех Мортезай. Причината отново се крие в английската реч. „Както прави всяка година, и сега академията е в процес на разглеждане на филмите, които са предложени за международната ни категория, за да разберем дали покриват изискванията. Филмът Joy, който бе предложен от Австрия, бе тъкмо разгледан и не бе приет поради това, че само 33% от диалога е на език, различен от английския“, гласи изявлението на Американската филмова академия пред The Hollywood Reporter. И тук авторите на Joy са недоволни. Тяхната позиция е, че във филма се говори на немски, английски, но и на английски диалект, който трудно би бил разбран от средностатистическия човек, говорещ езика на Шекспир.

Тазгодишните дисквалификации засега спират дотук. Но това далеч не е първият път, в който академията с уважителен или не повод лишава филми от възможността да се борят за заветната статуетка. Играта на дисквалификации всъщност датира от много по-рано – още от първата церемония на наградите, която се провежда през 1929 г. (но всъщност оценява филмите от 1927 и 1928 г.) Тогава

жертва на академията пада Чарли Чаплин

Въпреки че институцията номинира него и филма му „Циркът“ в четири категории – за най-добър филм, актьор, сценарист и режисьор на комедии (категорията вече не съществува), по-късно се взима друго решение, а именно – премахването му от всички списъци с претенденти за призовете. Причината за това е страхът на академията, че Чаплин ще доминира в абсолютно всички категории. Не оставят кинолегендата с празни ръце обаче, като му връчват почетна статуетка за „сценарий, актьорско майсторство, режисура и продуцентство“ на „Циркът“.

Други дисквалификации са далеч по-добре обосновани. Като тази на филма „Хондо“ от 1953 г. Уестърнът на Джон Уейн бе номиниран за 27-ата церемония за връчването на наградите „Оскар“, като трябваше да се бори в категорията за сценарий. По-късно обаче става ясно, че диалозите са базирани на краткия разказ The Gift of Cochise. По това време академията все още не оценява в отделна категория адаптираните сценарии, заради което и „Хондо“ губи шансовете си за златната статуетка.

Три години по-късно академията отново сътворява куриоз, като номинира Едуард Берндс и Елууд Улман за сценария на музикалната комедия High Society, в която участват Бинг Кросби и Грейс Кели. Уви, споменатите сценаристи не са автори на този филм, а на продукция със същото заглавие, но създадена две години по-рано. Предвид, че академията номинира погрешка Бендс и Улман, двамата оттеглят имената си от номинацията.

Има само един случай, в който даден

филм е „дисквалифициран“, след като вече е взел наградата

През 1969 г. документалният „Млади американци“ печели „Оскар“. След като става ясно, че продукцията се е въртяла на голям екран още през 1967 г., статуетката й е взета. Според правилата филмът трябва да е обиколил киносалоните само в предхождащата една година. Това означава, че за да задържи наградата си, „Млади американци“ е трябвало да стартира разпространението си през 1968 г. В крайна сметка оскарът отива при „първия подгласник“ - Journey Into Self.

„Кръстникът“ пък безспорно е най-популярният филм, който е бил изваждан от уравнението на наградите. През 1973 г. лентата на Франсис Форд Копола получава номинации в цели девет категории, сред които за най-добър филм, режисьор, актьор и оригинален драматичен саундтрак. Тук дисквалифициран се оказва композиторът Нино Рота, а причина за това става фактът, че той е използвал стара своя музика от италианската комедия Fortunella (1958 г.) и за „Кръстникът“. Филмът бележи оскарите през 1973 г. и с друго. Въпреки че печели в категорията за най-добър актьор, Марлон Брандо отказва да вземе наградата си, като вместо това изпраща своя приятелка на сцената. Тя обяснява, че звездата „за съжаление не може да приеме тази великодушна награда. И причините за това е начинът, по който са третирани американските индианци във филмовата индустрия“.

Чуждоезичната (вече международна) категория също не е за първи път във фокуса, когато става дума за дисквалификации. През 1992 г. Уругвай предлага филма A Place in the World за номинация. В крайна сметка успява да се подреди сред 5-те топзаглавия на институцията. Впоследствие обаче бива премахнат, защото се оказва, че уругвайска компания е била миноритарен копродуцент, който не е имал творчески контрол върху заглавието, което в крайна сметка бива лепнато с етикет „аржентинско“. Оказва се, че самият режисьор Адолфо Аристараин е отправил молба към Уругвай да предложат филма му за оскарите, предвид, че продукцията е частично финансирана там. След дисквалификацията кинодеецът праща казуса и в съда. В крайна сметка обаче губи.

Сред късометражните филми също има заглавия, паднали в боя с регламента на оскарите. Такъв е случаят с Tuba Atlantic, който през 2012 г. е премахнат от списъка с номинираните, защото става ясно, че е бил ротиран по норвежка телевизия, преди да тръгне в кината, което е в противоречие с правилата на академията.

Откритото лобиране пред членовете на институцията също е остро поругаване на регламента, става ясно от дисквалификациите на Alone Yet Not Alone и звуковия монтажист Грег Ръсел („13 часа“). В случая с филма композиторът Брус Брохтън изпраща през 2014 г. мейл до всички членове на академията, за да ги „уведоми“, че ще се бори за номинация с оригиналната си песен. Три години по-късно Грег Ръсел се е свързвал по телефона с различни представители на институцията, за да изтъкне, че е номиниран, и тайно се надява да се прибере с голямата награда в категорията.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Жан-Пол Готие се пенсионира

Известният френски моделиер Жан-Пол Готие заяви, че планираното за 22 януари шоу в парижкия театър „Шатле”, посветено на 50-годишната му кариера в модния бизнес, ще бъде последно.