Оскарите филмираха и България
2

Оскарите филмираха и България

Малко кич, много суета, щипка политкоректност, обилно парфюмирана посредственост, но и много талант. Наградите Оскар за поредна година показаха защо приковават вниманието на милиарди. Обичани или отричани, невъзможно е да останеш безразличен към тях. Паднал им бил рейтингът? Но на мен не ми пука от рейтинги и, въоръжен с голяма чаша червено вино, онзи ден седнах пред телевизора да гледам церемонията.

Не се самозалъгвайте, че става дума просто за някакви си кино отличия – наградите на Академията отдавна са надскочили седмото изкуство и са се превърнали в политика, мода, интернационална врява и безумство. Пък и холивудската машина за пуканки никога не е била само развлекателна индустрия, а и мощно средство за пропаганда и налагане на тенденции.

Хоакин Финикс, който напълно заслужено грабна статуетката за главна мъжка роля, до преди две-три години твърдеше, че „Оскарите са глупост“. Защото все се разминаваше с тях. Днес „Жоакин“, както му вика един приятел, вече не мисли така и дори дръпна емоционална реч за правата на животните, сексуалните малцинства и опазването на природата. „Жокера“ може и да е средна работа филм, но ролята на Хоакин ще се превърне в еталон за актьорско майсторство, за която ще се говори години наред. Ето, актьорчето Асен Б. също коментира Финикс. А един полицейски шеф се филмира повече и от Асен Б. и рече, че полицайчето, което обра казино в Радомир, се вдъхновило от „Жокера“. Види се, този полицейски шеф е гледал церемонията, но не е гледал филма. Ние ще му кажем, че хокейната маска няма нищо, ама нищо общо с Артър Флек (Жокера), а по-скоро с Кейси Джоунс от „Костенурките нинджа“.

Големият Мартин Скорсезе го забелязахме с това, колко много се е смалил и е заприличал на нашенски си дядка от Враждебна. Протяжно-скучният му филм „Ирландецът“ е уж мафиотска сага, която обаче е далеч от класическите образци в жанра. Далеч е и от „Шофьор на такси“, и от „Кралят на комедията“. Дълъг и самоцелен филм, с който Скорсезе някак по старчески бъбриво казва „чао“.

Аз съм отявлен фен на корейското кино, но многократното излизане на режисьора на „Паразит“ Бонг Джун-хо на сцената откровено досади на всички. Личеше си, че повечето от звездите в залата изобщо не бяха гледали филма му. И веднага се появи теория, че „азиатската вълна“ в тазгодишните Оскари е компенсация за почти пълната липса на „черни“ номинации.

Мразени, обичани, шарени, леко налудничави, леко политически. И все пак в центъра на всичко си остава киното. „Играта на играчките“ 4 например напълно заслужено спечели в категорията за най-добър анимационен филм. Това е история за малки и големи, за приятелството и любовта, за предателството и раздялата, за детството и съзряването. История за живота, такъв, какъвто е на кино...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.