Н ай-старият от десетките паметници, посветени на светите братя – равноапостолите и създатели на славянската писменост Кирил и Методий е отлят от бронз през 1934 г. в леярната на някогашната държавна военна фабрика, а а сега „Арсенал“ .
Най-старият от десетките паметници, посветени на светите братя – равноапостолите и създатели на славянската писменост Кирил и Методий е отлят от бронз през 1934 г. в леярната на някогашната държавна военна фабрика, а а сега „Арсенал“ .
Той е монтиран в двора на едноименната казанлъшка хуманитарна гимназия, а негов автор е младият тогава учител Иван Топалов. Двамата братя са представени в цял ръст с книга в ръка, в подготвителните дейности са се включили активно ученици от някогашното техническо училище.
Направата на първия български паметник става седем десетилетия след като в древната руска столица Новгород /1863 г./ двамата братя са били изваяни върху монумента „Апоеоз на славянството“ .
Историци и изследователи разказват, че още по време на Възраждането в махалите Куцаровци и Големановци край Килифаревския манастир са били поставени оброчни плочи на Кирил и Методий , край тях даскалите извеждали учениците на 11 май за водосвет.
Паметна плоча с голям надпис е поставена през 1885 година и в църквата “Рождество Богородично” в търновското село Керека за 1000-годишнината от кончината на Св. Методий – дело на местен учител.
Последният засега паметник на просветители е издигнат през 2015 година като част от културно-историческия комплекс „Двор на кирилицата”, инициатор е Карен Алексанян.
Монитор
