Ако постигнеш паритет между бялото и черното, то живееш в хармония, казва певецът в интервю за "Монитор"

- Г-н Горанов, предстоящият ви концерт се казва „Споделено“. Какво ще споделите с публиката в зала 1 на НДК?

- След много мислене как да наречем този концерт, стигнахме до извода, че искаме на 30-ти да споделим музиката, да споделим приятни и положителни емоции, хубави вибрации, нещо позитивно, в началото на рождественските празници. Да си пооткрием ония малко позацапани и поръждясали ценности, да изпратим годината чиста и да започнем наново.
- Не е ли всеки ваш концерт споделяне?
- Принципно да. Но уникалното в нашата професия е, че всеки концерт е сам за себе си и никой от нас не знае как ще мине, затова винаги има сценична треска, топка в корема, притеснение, което е много приятен гъдел. Идеята за този концерт се роди преди около 4-5 години. Все пак дружбата ни с „Акага“ е отдавнашна, още от миналия век. Всяко лято сме на Арапя, едно прекрасно местенце с много караванаджии, навремето почти цялата столична бохема беше там, и сега е почти така. И решихме да направим едно парти на поляната там. Кръстихме го „Караван парти“. То вече има 3 или 4 издания и всеки път пристигат все повече и повече колеги, които искат да вземат участие. Още от тогава се зароди идея да направим нещо заедно и тук в София.
- Как започна дружбата ви с „Акага“?
- Много отдавна. Едно огромно благодаря на акад. Хачо Бояджиев, светла му памет, който създаде и назначи „Акага“ като щатен оркестър на БНТ. Доста музиканти минаха през състава на групата и общо взето на този концерт ще поканим и тях като бивши членове. Желанието ни е да внесем усещане за социум, че ние заедно може да правим нещата по-добре. Никой човек не е самотен остров. Когато нещата са споделени, те са 5 пъти по-хубави. А музиката е най-обединяващото звено, защото за нея няма език, място, култура, религия, внася вибрации, които действат подсъзнателно и с тях се надяваме да изпълним зала 1, за да може публиката да се почувства по-специално.
- Какви други гости ще има?
- Поканихме прекрасните девойки от трио „Тринити“, едни чудесни певици. Поканихме и страхотния щрайх квартет „Дестини“. Стига са ни питали само мъжка компания ли ще сме. Аз много обичам да работя с млади хора, пък и винаги имаме какво да обменим с тях. Мислихме да каним и мои дуетни партньори, но нямаше как да стигна до някакво решение по тази идея, защото имам над 20 колеги, с които съм пял и ако поканя само един-двама, другите ще се обидят. Така че решихме в този концерт да няма никакви мои дуетни проекти. По-скоро ще има нови такива. И то не само дуетни, ами и квартетни, и квинтетни. Хората да си облекат хубавите дрехи за танци, да обуят удобни обувки и да са готови за парти.
- Богатството на репертоара ви улеснява ли ви или ви затруднява при избора на песни за концерт?
- Не е много лесно. В този концерт ще направим малка ретроспекция на това какво сме направили и в моя и в техния репертоар. Ще се опитаме да направим и един малко по друг поглед на нашите парчета. Моите песни през погледа на „Акага“ и техните - през моя поглед. Много по-лесно е като представяш нов албум. За подобен тип изява обаче мислим много, защото трябва да се съберем в рамките на 100-120 мин. Работим по сетлиста от миналата година.
- На концерта ще споделяте музика с публиката, а вие самият с кого споделяте в личния си живот, пред кого се изповядвате?
- Споделям само хубавите неща. Така съм възпитан. Боклука си го изхвърлям сам. Когато споделиш хубавото с хората, които обичаш, стават най-прекрасните моменти в живота.
- А как се справяте, когато се натрупат несподелените проблеми?
- Тази борба е до края на живота, защото в нас има минимум двама, да не кажа понякога цяла орда други „аз“, които нон-стоп не се разбират. Но като емоционална зодия – Лъв, от време на време ми изпушват бушоните, разтоварвам и се започва наново. Гледам общо взето да контролирам емоциите, защото не е здравословно.
- Кое е последното нещо, което ви накара да се засмеете?
Ако човек има очи, сърце и душа да търси хубавите неща, той ще ги намери. Защото ако постигнеш паритет между бялото и черното, т.е. между доброто и лошото, то ти живееш в пълна хармония. Усмихва ме едно „Добър ден“ от случайни хора на улицата.
- През годините сте приемал много предизвикателства – опери, мюзикъл, издадохте книга, снимали сте се в киното. Какво още ви се иска да опитате?
- Искам да се заселя на Марс, но едва ли ще ми се случи (смее се). Има още неща. Един живот не стига. Аз съм експериментатор. Ето приключението с „Фермата“. Не съм фен на риалититата, но специално към това имам съвсем друго отношение, защото мисля, че е едно от много позитивните и положителни предавания в нашия ефир. Когато влезеш в едно такова предаване, ти влизаш тет-а-тет сам със себе си и може да бръкнеш доста надълбоко в твоите си дебрички, които да видиш и да пренаредиш. Не трябва да се губи връзката с природата.
- Като че ли в сферата на изкуството сте навсякъде. Не знам само дали сте рисувал?
- О, да. Това е една ниша, която е затворена все още за чужди очи. Много обичам да правя шаржове, но не мисля, че се справям чак толкова добре. Затова бях много притеснен и при издаването на книгата, защото не съм добър в писането и съм много критичен.
- А в кое свое амплоа искате да задълбаете още повече?
- Напоследък има бум на мюзикълите. Това е един жанр, който през последните години започнахме да преоткриваме. Операта е опера, оперетата – оперета, театърът-театър. Въпреки че през последните години се наблюдава уникално размиване на жанровите граници в световен мащаб. Вече не се говори за даден вид изкуство. Така че няма граници какво ще правиш на сцената.
- Мислите ли, че трябва да бъдат премахнати граници?
- Все пак претендирам да съм професионалист. Всяко едно разводняване на границите е опасно. Все едно на една сграда да й махнеш темелите – може и да успееш, но трябва да знаеш как. Иначе става тюрлю гювеч. Тези жанрове не са измислени от вчера, те са базирани на някаква основа. Пак стигаме до важността да имаш основа.
- На кой следващ плакат ще видим името ви?
- Може би догодина ще продължим с още няколко представления на Mamma Mia. След „Клетниците“ идва още един хит от „Бродуей“ – „Шрек“, но там нямам пръст. Хубавото обаче е, че се прави от един разкошен режисьор от Бродуей, който направи „Авеню Q“ в Кукления театър. Вече пием вода от извора – работи се с човек от Бродуей.
- Обичате ли да слизате долу в залата и да бъдете публика?
Много често – на спектакли, на концерти на колеги, на театрални и оперни постановки. Последният концерт, на който ходих, бе на Любо Киров в НДК. Едно момче, което израсна пред очите ми. Уникален творец, много широкоспектърна личност – интелигентен, пише прекрасни текстове, музикант е. Дай боже да има повече такива музиканти.
- Виждате ли ги в следващите поколения?
- Ние сме обречени да имаме страшно много таланти на тази малка територия. Имаме талант и ген, обаче къде ни е самочувствието? Защо българинът не може да изправи глава, да стъпи здраво на земя и да има самочувствие, че е някой? Защо винаги стои свит в ъгъла и чака някой да дойде да го оправи? Така е и с изкуството – рефлексът на всичко, което се случва в обществото. Хората на изкуството са лакмусът на държавата. Доста хора емигрираха. Специално в нашите симфонични и оперни среди почти няма точка в света, където да няма български музикант, диригент, оперни певци. Също художници, спортисти.
- Но успяват навън като единици.
- Малко сме индивидуалисти повече, отколкото е необходимо. За да функционира едно общество, трябва да има толерантно отношение. Както казват часовникарите - в един механизъм има и малки и големи зъбни колела, но едно без друго не могат. Трябва да осъзнаем, че всеки е нужен и е дошъл с някаква мисия. Това са простички неща.
- В последно време отново се поде темата за пожизнените пенсии за българските артисти и кой трябва да получава такава. Какво е вашето мнение?
- Това е един вид малко признание на държавата за тези хора, които по някакъв начин са нейното лице. Въпросът е принципен - дали тази награда трябва да има финансова или само морална стойност. Става дума за това на какво държи държавата – дали да има такива хора или да няма.
- Може ли да оцелее държавата без хората на културата?
- Хайде да се обзаложим. Някой беше казал, че държава без култура е духовен труп.
- В какви удоволствия инвестирате време и пари?
- Въпреки че не мога да пиша, много обичам да чета. Последно прочетох една много интересна книга „Истината има значение“ (б.а. автор Уолтър Файт). Сега в момента ме интересуват най-различни транскрипции на свещената книга.
- Къде и как ще прекарате коледните празници?
- Както повелява традицията - вкъщи, край семейното огнище ще сложим на трапезата всички необходими ястия за Бъдни вечер, ще се съберем с най-близките, запалваме тамяна, прекадяваме, ще се помолим за хубавите неща.


ВИЗИТКА:

Един от най-обичаните български оперни и поп певци, Орлин Горанов е роден на 8 август 1962 г. в Берковица
Носител на редица награди у нас и в чужбина, сред които и „Златен Орфей“
Завършва Консерваторията през 1990 г., а година по-рано става солист на Пловдивската опера
Изявява се в различни форми на изкуства, като през 2010 г. участва във филма „Мисия Лондон“, през 2018 г. стана част от състава на мюзикъла Mamma mia! и издаде биографията си „Да започнем от начало“
На 30 ноември, в зала 1 на НДК, заедно с група „Акага“ ще направят голям концерт под мотото „Споделено“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Вирусът порази нациите със застаряващо население, ще има промяна във възрастовата структура, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, зам.-декан на Геолого-географския факултет

Доц. д-р Светла Ангелова: COVID-19 не е Апокалипсис!

Тя е родена в Стара Загора, завършила е природо-математическата гимназия „Гео Милев“ преди да кандидатства в СУ „Свети Климент Охридски“ специалност Молекулярна биология. Работила е в Института по генетика при БАН преди да отиде в Националния център по заразни и паразитни болести, където е натрупала голям опит в националната референтна лаборатория „ Грип и остри респираторни заболявания“.

Има множество съвместни публикации в областта на онкогенетиката и грипа при различните възрастови групи.

 В момента е ръководител на централната научна лаборатория  при старозагорския Тракийски университет, от 5 март  е шеф на PСR-лабораторията при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ .Омъжена, майка е на двама сина.