А встралийски учени предупреждават, че ако не бъдат обуздани климатичните промени, човешката цивилизация може да изчезне към 2050 година, пише в. "Метро".
Австралийски учени предупреждават, че ако не бъдат обуздани климатичните промени, човешката цивилизация може да изчезне към 2050 година, пише в. "Метро".
Според учени от Националния център за възстановяване на климата в Мелбърн, ако съвременното общество продължи да бъде зависимо от емисиите парникови газове, към 2050 година ще бъде премината критичната точка, след която
няма връщане
Ще последва катастрофална поредица от неконтролируеми събития, които ще доведат до нашата гибел.
По думите на авторите на доклада човечеството е изправено пред най-голямата си криза, която ще се окаже много по-сложна, отколкото сме си представяли. Ако продължим да живеем по същия начин, ще настъпи екологичен колапс. С него ще дойдат болестни пандемии, горещи вълни с летален изход и накрая - атомна война. Дори и да се постигнат целите на Парижката конференция за задържането на климатичното затопляне до 2 градуса по Целзий до края на века, положителните резултати могат да се окажат пренебрежими. Политиците продължават да хранят неоправдани надежди, тъй като нелинейните промени в глобалната околна среда неминуемо ще доведат до мащабни нелинейни събития в обществената тъкан. При този сценарий държавите ще бъдат
сложени на колене
пред непосилните предизвикателства и от пандемиите. Вътрешната спойка на нациите ще се пропука под тежестта на събитията - ръста на миграцията, кризата в земеделието и ограничения достъп до питейна вода. Потъването на обширни крайбрежни зони ще промени регионалната и националната идентичност на много народи. В тази обстановка въоръжените конфликти за ресурси ще станат неизбежни, което ще събуди призрака от ядрен конфликт. Според австралийските учени съвременното общество е тотално неподготвено за предизвикателствата, свързани с климатичните промени, чукащи на нашата врата.
Междувременно седемгодишно изследване на леда в Патагония навежда на мисълта, че обхващащата обширни територии в Аржентина и Чили ледена покривка е по-дебела, отколкото се смяташе досега, съобщи ЮПИ.
"Не предполагахме, че ледената покривка на Патагонското плато може да е толкова дебела - заяви Ерик Ригнот от Калифорнийския университет в Ървайн. - В рамките на този международен изследователски проект констатирахме, че в северните и южните части на Патагония има повече лед, отколкото се мислеше досега - около 40 пъти по-голям обем лед от този в Европейските Алпи."
Измервания с помощта на радарна алтиметрия сочеха, че ледената покривка на Патагония бързо е изтъняла през последните няколко десетилетия. Ако оставим настрана Антарктида, ледената покривка на Патагония е най-голямата в южното полукълбо. Но тъй като запасите лед в Аржентина и Чили се топят, водата се излива в океана, допринасяйки за покачване на морското ниво.
За да опознаят по-добре потенциалния принос на региона за
повишаването на морското ниво
учените си поставили за цел да проучат точните размери и характерни особености на ледената покривка на Патагония. "Важно е да разполагаме с точните контури на ледените долини, защото в противен случай симулациите на отстъплението на ледниците ще са грешни", отбеляза Ромен Милан от същия университет.
За целите на изследването самолети, снабдени с гравиметри, прелетели над ледниците. След десетки прелитания учените прибегнали до измервания на гравитационното поле, за да картографират дебелината на леда. Било установено, че ледът е много по-дебел, отколкото показваха предишни проучвания.
Резултатите от изследването са публикувани в Geophysical Research Letters.
Монитор
