Един апендицит, три хернии и 44 операции на меки тъкани, което в по-голямата си част е обработка на рани. Толкова хирургична дейност по 47 клинични пътеки е отчела общинска болница за месец. „Този обем от работа е едноседмичното натоварване на средна по обем операционна“. Така шефът на НЗОК Дечо Дечев обясни ниските заплати в малките болници. Той проучил работата конкретно на това здравно заведение по повод оплакването на медицинска сесетра пред медии, че заплатата й е 550 лева. „Тоест, ако го погледнем от тази гледна точка – какво получава спрямо това, което отчита отделението, ще излезе, че тя получава много висока заплата, а не ниска“, допълни Дечев пред бТВ. Той подчерта, че не здравните служители са виновни за това положение, а ръководствата на болниците, които не менижират добре.

Според шефа на НЗОК общинските болници не могат да съществуват в сегашния си вид. По думите му, от самото начало те не са се вписали в пазарния модел, защото имат повече социална функция. Тяхната съдба обаче често се разигравала на политическата сцена, като се организират протести. „Никоя партия самостоятелно не е в състояние да оправи нещата за тях. Единственото нещо, което може да се направи, това е да има

консенсус между партиите, да се определи една политика,

която трябва да се провежда“, коментира Дечев. Той е категоричен, че малкият обем на работа води до деквалификация на персонала.

По отношение на 50 млн.лева, които правителството обеща да налее допълнително в болниците, за да се увеличат заплатите на сестрите и медицинските специалисти, Дечев обясни, че те нямат нищо общо с тези 50 млн.лева, с които касата ще увеличи заплащането по някои клинични пътеки. Сумата от здравната каса била определена от Надзорния съвет на НЗОК преди да се появи предложението за парите от бюджета на държавата. „За щастие през последните години държавата

се намесва активно в увеличаване на приходната част чрез НАП.

Тоест тя осигурява условия тези вноски от всички нас да се събират в по-голям процент”, коментира още шефът на здравната каса.

Колкото до протестите на медицинските сестри, Дечев е категоричен, че те не се насочват към правилния работодател, защото здравният министър назначава директорите на болници, но те са търговски дружества и договорите на лекари и персонал се склюват именно с ръководството на лечебниците. „Естествено, че в тази ситуация, в тези времена и в този месец много хора искат това да го използват. Дали това ще бъдат политически лица, синдикати и т.н., е друг въпрос”, каза още Дечев. Според него, ръководствата на болници, които не могат да осигурят заплащане “обективно спрямо обема и качеството на медицинските дейности, то просто трябва да си ходи”. Шефът на НЗОК подчерта, че здравната каса не е бюджетна организация и нейната цел не е да осигурява бюджетите на закъсалите болници. „В центъра на системата трябва да бъде пациентът на касата, и касата да договори за него най-доброто качество на услуги, което се предлага”, допълни Дечо Дечев.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Променят магистратури с остарели програми

Промени в остарелите и губещи магистърски програми ще бъдат финансирани със средства от национални програми. Това стана ясно от думите на просветния министър Красимир Вълчев по време на конференцията „Перспективи и предизвикателства пред педагогическото образование през 21-и век“. Причината е, че висшите училища трябва „да дават“ мотивацията и уменията на бъдещите учители за преподаване.

Правим суперкомпютър за 1 квадрилион операции

Нов суперкомпютър, който да има производителност поне 1 петафлоп и да може да прави един квадрилион изчисления в секунда, ще бъде направен след година у нас. Той ще бъде 10 пъти по-мощен от първата подобна машина у нас – „Авитохол“, който работи с 400 терафлота. Това обясни директорът на Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии Светозар Маргенов, след като представи дейността на учените, които работят там на президента Румен Радев.